Определение № 619 от 25.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 2438/2022 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Престиж 3“ООД/н/, представлявано от управителя му с прекратени правомощия Я. Т., срещу определение №357/11.10.2022г. по ч.т.д. №583/22г. по описа на Апелативен съд Пловдив, с което е оставена без уважение молбата на дружеството за предоставяне на правна помощ чрез осигуряване на безплатна адвокатска защита за изпълнение на указания за приподписване на подадената от името на дружеството частна касационна жалба и за представяне на писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК. В частната жалба се поддържа,че дружеството е в несъстоятелност, поради което не разполага със средства за заплащане на възнаграждение за адвокат, който да предприеме съответните действия по изпълнение на указанията на съда, а отказът да му се назначи такъв препятства правото му на защита. Прави се искане за отмяната на обжалвания съдебен акт и за назначаване на служебен защитник. Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение констатира,че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите, поради което я намира за допустима. Разгледана по същество,е неоснователна. От данните по делото се установява,че предмет на частното търговско дело №583/22г. по описа на ПАС е обжалването от „Престиж 3“ООД/н/ на определение на съда по несъстоятелността, с което е оставена без уважение негова молба за възстановяване на срока за обжалване на постановление за възлагане, издадено в производството по несъстоятелност. С определение №326/20.09.2022г. въззивният съд е намерил изначално подадената от дружеството молба за възстановяване на срока по чл.65 ГПК за недопустима, доколкото липсва постановен съдебен акт, с който срокът да е приет за пропуснат и за който страната да е била уведомена. Посочил е,че подадената от дружеството в несъстоятелност частна жалба срещу постановлението не е администрирана и върната на подателя ѝ, а без такова разпореждане на съда, от уведомяването за което да е започнал да тече срокът за подаване на молбата по чл.65 ГПК, съдът не може да се произнесе по искането в нея. Допълнително съставът е посочил,че срокът за подаване на самата частна жалба срещу постановлението за възлагане не е започнал да тече, тъй като е налице нередовно уведомяване на страната за постановяването му. По тези съображения съставът на апелативния съд е обезсилил определението на съда по несъстоятелността, с която е оставена без уважение молбата на дружеството за възстановяване на срока за обжалване и е прекратил производството по чл.65 ГПК. Срещу това определение „Престиж 3“ООД/н/ е подало чрез Я. Т. частна касационна жалба. С разпореждане №1645/30.09.22г. съставът на апелативния съд е указал на жалбоподателя да отстрани констатирани при подаването ѝ недостатъци, като същата се приподпише от упълномощен адвокат и се приложи изложение на основанията за допускане на касационното обжалване. С молба от 07.10.2022г. жалбоподателят е поискал да бъде предоставена правна помощ на дружеството, тъй като същото не разполага с активи, които да покрият разноските за адвокат. На 11.10.22г. ПАС е постановил обжалваното определение, с което е оставил без уважение молбата по чл.95 ГПК. Обосновал се е с разпоредбите на чл.5 и чл.24 т.3 ЗПП, според които правилата за предоставяне на правна помощ са неприложими по търговски и данъчни дела, освен ако страната, която е поискала такава е физическо лице и са налице предвидените в закона предпоставки. Констатирал е, че процесният случай не попада в тази категория ,тъй като делото има търговски характер и молителят е юридическо лице. Допълнително, като е съобразил и практиката на Европейския съд по правата на човека и на Съда на ЕС, която поначало признава право и на юридическите лица да бъдат освобождавани от заплащане на такси и разноски по делото, съдът е посочил,че това право не се приема като абсолютно и може да бъде ограничавано, когато се преследва законна цел и е налице разумно съотношение на съразмерност между използваните средства и преследваната цел, така че правото на достъп да не е накърнено в самата си същност. Изложил е съображения,че в рамките на предоставената му възможност за преценка националният съд може да вземе предвид предмета на спора, значимостта на интереса, сложността на приложимото право и производство, възможността страната ефективно да защити позицията си, включително доколкото има основания да се очаква позитивен изход от делото, както и да се съобрази размера на разноските, които трябва да се платят предварително, във връзка с което да се установи дали те съставляват непреодолимо препятствие за достъпа до правосъдие. Отнасяйки тази практика към разглежданата от него хипотеза, съставът на въззивния съд се е съгласил с молителя,че управителят на дружеството в несъстоятелност, чиито правомощия са прекратени, няма достъп до активите му, но от друга страна, като е съобразил особеностите на предмета на производството, по което се иска предоставяне на правна помощ, е посочил,че пътят на защита срещу постановлението за възлагане не е окончателно преграден с обжалваното пред касационната инстанция определение, а предоставянето на безплатна правна помощ, не би довело до ефективна защита на позицията на страната. Така постановеното определение е правилно. Същото е изцяло съобразено както с практиката на Съда на ЕС, така и с тази на Върховен касационен съд - в т.см. определение №441/04.11.2020г. по ч.т.д.№1970/20г. на второ т.о. на ВКС, определение №285/05.07.19г. по ч.т.д.№1234/19г. на първо т.о. на ВКС, определение №193/24.04.19г. по ч.т.д.№810/19г. на първо т.о. на ВКС, определение №141/20.02.19г. по ч.т.д.№52/19г. на второ т.о. на ВКС, определение №122/12.02.19г. по ч.т.д.№114/19г. на второ т.о. на ВКС и др., която се споделя и от настоящия състав на ВКС. С тази практика на ВКС, освен съобразеното и изложеното от въззивния съд, се приема и, че допълнително, при преценката дали за съответното юридическо лице тежестта за такси и разноски може да се окаже непреодолимо препятствие за достъпа до правосъдие, съдът би могъл да съобрази и обстоятелства като правно-организационната му форма и финансовите възможности на неговите съдружници или акционери да набавят необходимите средства за осъществяването на този достъп. В случая е поискано предоставяне на безплатна правна помощ за изпълнение на дадени от въззивния съд указания за отстраняване на недостатъци в частна касационна жалба, подадена срещу съдебен акт, който като краен резултат не препятства достъпа на страната до правосъдие, доколкото последица от постановяването му е възможността страната да се възползва от правото си на обжалване на постановлението за възлагане, каквато е била и изначално целта на предприетите от управителя на дружеството в несъстоятелност процесуални действия след постановяването на същото. Освен това, видно от вписванията в ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството, съдружници в него са две физически лица – Я. Т. и С. Т., за които не са наведени твърдения /нито са ангажирани доказателства/ да не разполагат със средства за заплащане на адвокатско възнаграждение за осъществяване на необходимите процесуални действия по изпълнение на указанията на съда в размер на предвидената в чл.11 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения сума от 200 лв. Допълнително настоящият състав намира и,че са налице условията на чл.24 ал.2 т.1 и т.2 ЗПП за постановяването на отказ, тъй като предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на жалбоподателя, а претенцията му е очевидно неоснователна. По изложените съображения, като е отказал да уважи молбата на „Престиж 3“ООД /н/ за предоставяне на правна помощ на дружеството за отстраняване на недостатъци в подадената от негово име частна касационна жалба, Пловдивски апелативен съд е постановил правилен съдебен акт, който подлежи на потвърждаване. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение