Определение № 47 от 23.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 40/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 18342/19г. по описа на САС, подадена от Г. Д. Т. срещу определение № 2978 от 13.09.2019 г. по в. ч. гр. д. № 4330/19 на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение на СГС ІІ- Е състав, с което е оставена без разглеждане частна жалба на Г. Т. срещу разпореждане на СРС за незабавно изпълнение и за издаване на изпълнителен лист, постановено по гр.д. 41408/12г.. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че частната касационна жалба е недопустима на основание чл. 274, ал.4 ГПК. Съгласно т.8 от т.р. №4/14г. на ОСГТК въззивните определения, постановени в заповедното производство не подлежат на касационно обжалване. Определението на СГС, с което е оставена без разглеждане частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение, е потвърдено от САС. Поради това процесното обжалваемо определение попада в хипотезата на чл. 274, ал.4 ГПК, защото заповедните производства подлежат на двуинстанционно разглеждане. Оттук следва, че подадената частна касационна жалба е недопустима. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,