Определение № 370 от 09.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 775/2023 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. С определение №.2703/31.10.22 по ч.г.д.№.2966/22 на АС София, ГО, 1с., частната жалба на С. Б. Я. срещу определение №.3781/28.04.22 по г.д.№.851/21 на СГС, І-2с., е оставена: без уважение - в частта, с която е обжалван отказа да се привлече като трето лице помагач на страната на ответника „Уникредит Булбанк“АД, и без разглеждане – в частта, с която е обжалван отказа за съвместно разглеждане с главния иск на обратен иск срещу „Уникредит Булбанк“АД. Постъпила е частна жалба от С. Б. Я., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. Ответната страна С. Ц. Я. оспорва жалбата като недопустима и неоснователна. Частната жалба срещу определението в частта, с която е потвърден отказа за конституиране на трето лице-помагач, е процесуално недопустима. Съгласно разпоредбата на чл.274 ал.3 ГПК на касационно обжалване подлежат две групи определения на въззивния съд – определения, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Определението, с което се отказва конституиране на трето лице помагач, не попада в нито една от посочените по-горе хипотези. То не прегражда по-нататъшното развитие на делото - тъй като третото лице не е главна страна в процеса /има качеството на допълнителна, подпомагаща страна, която участва в делото покрай главната страна, на която помага/ и иск от или срещу него може да се предяви и в отделен процес. Не разрешава и по същество други производства и не прегражда тяхното развитие. Предвид изложеното, определението на въззивния съд, с което е потвърдено първоинстанционно определение за отказ да се конституира трето лице-помагач, не подлежи на касационно обжалване и съставлява окончателен съдебен акт - в този смисъл и т.9а от ТР 1/13 на ОСГТК на ВКС. При тези обстоятелства, на основание чл.274 ал.3 ГПК, подадената срещу него касационна жалба е недопустима и не подлежи на разглеждане. Определението, с което частната жалба срещу отказа за приемане за съвместно разглеждане на обратен иск е оставена без разглеждане, е правилно и законосъобразно. Както вече беше посочено, при недопускане разглеждането на обратен иск, предявен срещу третото лице, респ. при недопускане конституирането му като подпомагаща страна в процеса, производството между главните страни по делото продължава без да се прегражда неговото развитие; не се лишава и ответната страна от право на защита на претендираното право по обратния иск в отделно съдебно производство - осуетява се единствено процесуалната възможност това да се осъществи в производството по делото по главния иск /в този смисъл и опр.№.582/20.10.15 по г.д.№.4961/15, III ГО/. При тези обстоятелства определението, с което се отказва съвместно разглеждане на обратен иск, не подлежи на обжалване и въззивното определение за оставянето му без разглеждане следва да се потвърди. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,