Определение № 50222 от 13.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3397/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. Н. Н. срещу определение № 260033/03.06.2022 г. по в. гр. д. № 573/2020 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, постановено по реда на чл. 248 ГПК, с което е оставена без уважение молбата на частната жалбоподателка, в частта й за изменение на постановеното по делото въззивно решение за извършване на делбата, с което е осъдена да заплати разноски на П. К. Б. в размер на 1 110,44 лв. и държавна такса в размер на 2 565,72 лв. върху дела й в прекратената съсобственост. В жалбата се твърди, че жалбоподателката е освободена от заплащането на държавни такси и разноски до окончателното приключване на производството, поради което не дължи заплащане на същите. Ответникът по частната жалба не е изразил становище. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С влязло в сила решение № 134 от 04.10.2013 г., постановено по гр. д. № 596/2012 г. по описа на Районен съд – Панагюрище е допусната делба на масивна двуетажна жилищна сграда, със застроена площ от 95 кв. м., ведно със стоматологичен кабинет с площ от 53 кв. м., разположен в приземния етаж на сградата и избени помещения, построена в дворно място, за което е отреден УПИ * в кв. 138 по плана на [населено място], между съделителите П. К. Б. и Д. Н. Н., при равни квоти. С решение № 112/17.07.2019 г., постановено от Районен съд – Панагюрище по гр. д. №1025/2018 г., е прието, че делбата следва да бъде извършена по реда на чл. 352 ГПК чрез теглене на жребий, като по реда на чл. 350 ГПК е обявен окончателен разделителен протокол по вариант № 2 от заключението на допуснатата тройна съдебно-техническа експертиза, от допуснатия до делба имот са обособени два дяла и са определени дължимите от съделителите държавни такси в делбеното производство. Съделителката Д. Н. Н. е подала въззивна жалба срещу така постановеното от първоинстанционния съд решение, по която първоинстанционният съд е определил, че следва да внесе държавна такса в размер на 40 лв. С молба от 07.11.2019 г. Д. Н. е поискала на основание чл. 83, ал. 2 ГПК да бъде освободена от задължението за внасяне на такси и разноски по гр. д. № 1025/2018 г. по описа на Районен съд – Панагюрище до окончателното приключване на производството. С определение № 565/05.12.2019 г. първоинстанционният съд е оставил без уважение искането й за освобождаване от задължението за заплащане на дължимата държавна такса за въззивно обжалване. Произнасяйки се по подадената от Д. Н. частна жалба срещу цитираното определение въззивният съд е приел, че молбата за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса за въззивно обжалване на решение № 112/17.07.2019 г., постановено по гр. д. № 1025/2018 г. по описа на Районен съд – Панагюрище в размер на 40 лв. е основателно. Оставено е без уважение искането на молителката за освобождаване от заплащането на държавни такси и разноски за цялото съдебно производство до окончателното приключване на спора. С определение № 129 от 17.07.2020 г. по ч. гр. д. № 1860/2020 г. на ВКС, първо г. о., Д. Н. Н. е освободена от задължението занапред да заплаща държавни такси и разноски в производството по гр. д. № 1025/2018 г. по описа на Районен съд – Панагюрище до приключване на делбеното производство във всички инстанции, включително и за обжалването. В мотивите е посочено, че освобождаването не засяга вече определените по делото държавни такси, както и задължението на жалбоподателката да заплати на съделителя П. К. Б. вече заплатените възнаграждения за вещи лица в делбеното производство, тъй като такова искане не е било своевременно направено при започване на втората фаза на делбеното производство, а според установеното в чл. 355 ГПК правило съделителите следва да заплатят разноските съобразно стойността на дяловете им, освен ако не са били своевременно освободени от това задължение. С решение от 18.05.2021 г. по въззивно гр. дело № 573/2020 г. на Пазарджишкия окръжен съд е отменено първоинстанционното решение по чл. 350 ГПК, като вместо него е постановено ново по същество, с което делбените имоти са изнесени на публична продан. Д. Н. е осъдена да заплати на съделителя П. К. Б. разноски в размер на 1 110,44 лв. и държавна такса в размер на 2 565,72 лв. върху стойността на дела си. Видно от определение № 200 от 10.05.2022 г. по гр. д. № 4736/2021 г. на ВКС, първо г. о., не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Делото е върнато на въззивния съд за произнасяне по съдържащото се в касационната жалба искане за изменение на въззивното решение, в частта му за разноските. С определението на въззивния съд, постановено в производството по реда на чл. 248 ГПК, образувано по молба на частната жалбоподателка, същата е уважена в частта й, с която е поискано изменение на решението за осъждане на жалбоподателката да заплати сумата 150 лв. – разноски за експертиза. Молбата е оставена без уважение в останалата й част, с която жалбоподателката е осъдена да заплати държавна такса за производството и разноски в полза на другата страна - съделител. В делбения процес държавна такса се събира с решението по извършване на делбата, въз основа на пазарната оценка на делбения имот и дяловете на съделителите, определени с решението по допускане на делбата. Публичното задължение в този процес за заплащане на държавна такса възниква въз основа на влязлото в сила решение по извършване на делбата, какъвто е и конкретният случай. Целта на нормата на чл. 83, ал. 2 ГПК е да даде възможност за защита на субективни материални права на лицата, чието материално положение не позволява поемане изцяло или частично на разходите за съдебното производство. Същата е приложима само, когато таксите и разноските се дължат предварително по силата на чл. 76 ГПК, но не и когато страната е осъдена за такси и разноски с влязло в сила решение. В настоящата хипотеза жалбоподателката е била освободена от заплащането на държавна такса и разноски до приключване на производството. С оглед същността на делбеното производство, в което се осъществява правото на делба на всеки от съделителите да прекрати съществуващата съсобственост, съделителят има и задължение да понесе такава част от таксите и разноските, която съответства на размера на неговия дял в прекратената имуществена общност. В обобщение, обжалваното определение следва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, състав на Второ г. о.