Определение № 70 от 12.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1040/2016 г.

Производството е по чл. 309 ГПК. Постъпила е молба за отмяна на влязло в сила решение № 19/ 17.02.2016 г. по ч. гр. д. № 78/ 2016 г, с което Варненски апелативен съд е потвърдил решение № 1980/ 27.11.2015 г. на Варненски окръжен съд при основанието на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Молбата е подадена от И. С. М., чиято жалба срещу разпределението по протокол от 21.05.2015 г. на постъпилите суми по изп. д. № 20118080401228 по описа на ЧСИ с рег. № 808 с район на действие Окръжен съд – Варна е оставена без уважение с влязлото в сила решение. Направено е и искане за спиране на действията на съдебния изпълнител до приключване на производството по глава Х. ГПК. Молбата за спиране е въпросът, който този състав на Върховния касационен съд следва да разгледа в настоящото производство. Чл. 463, ал. 1 ГПК допуска възможността пред окръжния съд да бъде обжалвано постановлението, с което съдебният изпълнител извършва разпределение на принудително събраната сума. Чл. 463, ал. 2 ГПК предвижда и възможността решението на окръжния съд да се обжалва пред съответния апелативен съд. Разглеждането на жалбата става по реда на чл. 274 ГПК, а решението на апелативния съд не подлежи на обжалване. Жалбата срещу разпределението има суспензивен ефект, а влязлото в сила решение оправомощава съдебният изпълнител да предаде сумите по разпределението (сравнителен анализ на чл. 463, вр. чл. 462 ГПК). Следователно интерес от молбата за спиране на изпълнителните действия има, доколкото от изложеното в нея личи, че предаване на сумите съдебният изпълнител все още не е извършил, въпреки влязлото в сила решение на апелативния съд, с което е отхвърлена жалбата срещу разпределението. Настоящият състав на Върховният касационен съд следва да прецени основателността на молбата според изискванията на чл. 432 ГПК. Чл. 432, т. 1 ГПК обосновава компетентността на съда да спре изпълнителното производство до приключване на производството за отмяна по реда на извънреден способ, предвиден в закона, когато намери, че са спазени условията на чл. 309, ал. 1 ГПК. Отправеното до Върховния касационен съд искане не покрива никое от условията на чл. 282, ал. 2 – 6 ГПК, към които чл. 309, ал. 1 ГПК препраща. Влязлото в сила решение на апелативния съд по чл. 463, изр. 3 ГПК оправомощава съдебният изпълнител да предаде сумите по разпределението, но това решение не се ползва с изпълнителна сила. Само решенията, на които чл. 404 ГПК признава изпълнителна сила – онези, които подлежат на принудително изпълнение, – подлежат на спиране до приключване на производството за тяхната отмяна по реда на извънреден способ за контрол. Единствено тези решения са годни да осъществят привременната пречка по чл. 432, т. 1, вр. чл. 309, ал. 1, вр. чл. 282, ал. 2 - 6 ГПК. Следователно молбата е неоснователна.