Определение № 99 от 15.07.2010 г. на ВКС по н. д. № 168/2010 г.

Производството пред Върховния касационен съд е по реда на чл. 44 ал. 1 от НПК, вр. чл. 59 ал. 1 от ЗАНН за разрешаване на възникнал спор за местна подсъдност между районен съд – Първомай и Пловдивския районен съд по повод разглеждане жалбата на М. С. срещу Наказателно постановление № 16-1600472/07.12.2009 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. П.. Жалбата на С. е била подадена до РС – Пловдив и по този повод е било образувано НАХД № 7033/2009 г. С протоколно определение от 25.02.2010 г. съдът е прекратил делото, приемайки, че РС– Първомай е компетентен да го разгледа, тъй като нарушението е извършено там и е изпратил същото на този съд. С определение № 14/16.03.2010 г. Първомайският районен съд е прекратил образуваното НАХД № 39/2010 и е повдигнал спор за подсъдност, приемайки че след като един път РС – Пловдив е приел жалбата за разглеждане, вкл. е отхвърлил възражения за местната подсъдност, то този съд е следвало да се произнесе с акт по същество. В писменото си становище прокурорът от ВКП изразява позиция, че компетентен да разгледа делото е РС – Първомай. Върховният касационен съд, след като провери материалите по делото, както и съобрази предпоставките по чл. 44 ал. 1 от НПК, вр. чл. 59 ал. 1 от ЗАНН, намира, че делото следва да бъде разгледано от районен съд – гр. П.. В депозираната пред Пловдивския РС жалба срещу НП и приложените материали са се съдържали достатъчно данни, че нарушението, за което М. С. е бил санкциониран, е извършено на територията на гр. П.. Там е седалището на дружеството, управлявано от работодателя С., в което е работила служителката А. П. и където са изготвяни ведомостите за работните заплати, съответно са завеждани молбите за отпуск. Стриктното спазване на разпоредбата на чл. 59 ал. 1 от ЗАНН още тогава е следвало да ориентира РС – Пловдив, че не е местно компетентен и че следва да изпрати делото на РС – Първомай. Това обаче не е било сторено тогава и дори по-късно – в с. з. на 28.01.2010 г., когато му е направено възражение за подсъдността, отхвърлено с мотиви, несъответни на данните по НП. Въпреки тези незаконосъобразни действия, в крайна сметка в с. з. на 25.02.2010 г. РС – Пловдив е констатирал, че нарушението е било извършено в гр. П., прекратил е производството и е изпратил делото на местно компетентния съд. Изцяло неоснователно РС – Първомай е прекратил производството по НАХД № 39/2010 г. и е повдигнал настоящия спор за подсъдност. Всъщност в мотивите му не е изразено становище за липса на местна компетентност, а възражения срещу препращане на делото от РС – Пловдив, който един път вече е приел да го разгледа и констатации, че произнасянето по него не би представлявало съществено процесуално нарушение, цитирайки практика на ВКС. Тази практика обаче е валидна за случаи, по които вече е имало произнесени съдебни актове в отклонение от правилата за местната подсъдност, а не за такива, по които производството е висящо. Затова, след като данните по делото ясно са определяли, че нарушението е било извършено в гр. П., то негова е компетентността да разгледа жалбата и делото следва да му се изпрати за разглеждане и решаване. Предвид гореизложеното и на основание чл. 44 ал. 1 от НПК, вр. чл. 59 ал. 1 от ЗАНН, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение