Решение № 8010 от 15.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14886/2009 г.

Решение № 8010 от 15.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14886/2009 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по две касационни жалби, подадени от Ангел Стоянов Лапатарев от гр. Пловдив и от Гина Ангелова Качакова от с. Хвойна, община Чепеларе, област Смолян, против решение № 1008/20.07.2009 г., постановено от Пловдивския административен съд, 15-ти състав, по адм. д. № 177/2009 г. Касационните жалби са подадени от активнолегитимирани страни, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Иван Борисов Пелтеков и Ангел Стоянов Лапатаров-двамата от гр. Пловдив, против Решение № 1309/25.11.2005 г. на Общинска служба "Земеделие и гори" - гр. Пловдив, постановено по реда на чл. 19, ал. 17, т. 1 от ППЗСПЗЗ, с което на Ангел Стоянов Лапатарев, Стоян Ангелов Лапатарев, Гина Ангелова Кацарова, Мария Радева Пелтекова, Петър и Иван Борисови Пелтекови, се определя обезщетение със земя на стойност 28 лв., а за разликата до пълния размер на дължимото обезщетение-поименни компенсационни бонове на стойност 534 лв. = 534 ПКБ. За да постанови решението си съдът е приел следното: Атакуваното решение № 1309/25.11.2005 г. на ОСЗГ-Пловдив е постановено от компетентния орган, след влизане в сила на решение № Т9110/05.12.2000 г., съобразено с реда по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ. Според цитираната разпоредба, ОСЗГ постановява решение за определяне правото на обезщетение на собствениците по реда на чл. 10б, 10в и 35 от ЗСПЗЗ, в което се посочва стойността на обезщетението. Решението се съобщава на заинтересуваните лица по реда на ГПК и подлежи на обжалване по отношение стойността на дължимото обезщетение в 14-дневен срок чрез ОСЗГ пред районния съд. Решение № Т9110/05.12.2000 г. е връчено на Стоян Лапатарев на 11.01.2001 г. и не са ангажирани доказателства, че е обжалвано по съдебен ред, следователно е влязло в сила, както се посочи по-горе. В атакувания адм. акт административният орган е определил обезщетение със земя на стойност 28 лв., а за разликата до пълния размер на дължимото обезщетение-534 лв. = 534 ПКБ или общата стойност е 562 лв., съгласно определената стойност с влязлото в сила решение по чл. 19, ал. 8. В случая, с оглед характера на обжалвания акт, не се касае за стойността на обезщетяването, а за съответствието му с влязъл в сила адм. акт. В конкретния казус, видно от данните по делото и заключението на вещото лице, е налице съответствие между признатото с решение № Т9110/05.12.2000 г. на ПК-Пловдив обезщетение със земя на стойност 562 лв. и предоставената в собственост земя на обща стойност 28 лв. и ПКБ, компенсираща разликата до пълния размер на дължимото обезщетение на стойност 534 лв. Освен това земите в ОПФ са с обща площ 373,131 дкр., което е точно 50 % от наличния фонд, а дължимото обезщетение на правоимащите лица възлиза на 6818.160 дкр. на стойност 6223055 лв., което доказва, че не всички правоимащи могат да бъдат обезщетени със земя. От СИЕ е видно, че административният орган се е съобразил с коефициента на редукция, изпълнил е стриктно предходните административни актове, които предопределят обезщетението със земя на съответната обща стойност. Въз основа на изложеното съдът е извел правен извод за законосъобразност на оспорения адм. акт-решението на ОСЗГ, респективно-за неоснователност на жалбата. В двете касационни жалби се правят доводи за неправилност на оспореното решение, изразяващи се в следното: Административният съд е игнорирал направените от жалбоподателите доводи в заседанието по същество, а именно: че административният акт, на чието основание се издава оспорения-Решение № Т9110/05.12.2000 г. на ОСЗ, както и този, представляващ непосредствена правна основа за същия-Решение № П 1084/1995 г. на ПК не са връчени на лицата, чиито права засяга и е нарушен чл. 61 от АПК. Прави впечатление, че решение № 1309/25.11.2005 г. е връчено на 30.08.2008 г. -едва след 3 години от постановяването на акта, след многократни посещения в ОСЗГ на починалия правоимащ, както и на други. В самото решение № Т9110/05.12.2000 г. на ОСЗГ/ПК/, което е непосредствена правна основа за издаване на обжалвания акт, е записано, че същото подлежи на обжалване от заинтересованите лица в 14-дневен срок от съобщаването му, което се извършва по ГПК. ЗСПЗЗ към датата също разпорежда съобщаване на заинтересованите лица по реда на ГПК. Съобщаването, както е видно от доказателствата по делото, е станало единствено по отношение на покойния баща на първия касатор-Стоян Лапатарев, не и на всички останали лица, чиято собственост се възстановява с адм. акт. Съобщаването по ГПК не познава фигурата на презумирано уведомяване или процесуална субституция при уведомяване. Незаконосъобразността идва и от там, че неправилно е записано, че земята се възстановява на "наследниците" на лицата, а не на самите лица, които са правоимащи по самото решение № Т9110/05.12.2000 г., както и на липсата на достатъчна идентификация поне с фамилни имена на лицата, адресати на акта, а не само личните. Същият е случаят и с уведомяването за решение № П1084/2005 г. на ПК. Срокът за обжалване на нито едно от предходните решения не е изтекъл по отношение на касаторите и те не са влезли в сила, за да е законосъобразно обжалваното решение № 1309/25.11.2005 г. на ОСЗГ-Пловдив. Ответната страна: ОСЗ-Пловдив, редовно призована, не е изпратила представител и не е взела становище. Ответникът Иван Борисов Пелтеков и заинтересованите страни: Надежда Лазарова Лапатарева, Любомир Стоянов Лапатарев и Петър Борисов Пелтеков, редовно призовани, не са се явили и не са взели становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационните жалби са подадени в срок от надлежна страна и са допустими, като по същество са неоснователни. Съдът е обсъдил доказателствата, становищата и приложимата материалноправна уредба, като за приетото се е обосновал. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 8 от Правилника за прилагане на ЗСПЗЗ, поземлената комисия постановява решение за определяне правото на обезщетение на собствениците по реда на чл. 10, ал. 8, чл. 10б и чл. 10в от ЗСПЗЗ, в което се посочват стойността на обезщетението и броят на поименните компенсационни бонове. Това решение се съобщава на заинтересованите лица по реда на ГПК и подлежи на обжалване чрез поземлената комисия пред районния съд. Решението е било връчено на Стоян Лапатарев и не е било обжалвано. След влизането му в сила, е било постановено решение на Общинска служба по "Земеделие и гори" - гр. Пловдив по чл. 19, ал. 17, т. 1 от Правилника за прилагане на ЗСПЗЗ, с което правилно е определен видът и начинът на дължимото обезщетение по отношение на жалбоподателите. В подкрепа на изложеното е и заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза. За обжалваното решение не се обективира наличие на касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК и като правилно, същото следва да бъде оставено в сила. Разгледани по същество, касационните жалби са основателни, по следните съображения: При постановяването на решението си съдът не е преценил всички представени по делото доказателства и направените от него изводи са необосновани, не съответстват на данните и противоречат на материалния закон. Освен това, въпреки че е указал на ответната страна да представи в цялост преписката по издаването на акта и доказателства за влизане в сила на предходните решения, не е направил необходимото за тяхното събиране. В ЗСПЗЗ и подзаконовите актове по приложението му, законодателят е регламентирал поетапно възстановяване на правото на собственост върху зем. земи, като всеки един етап приключва с решение, което след влизането му в сила се превръща в предпоставка за издаването на следващото. Липсата на влязло в сила предходно решение води до нищожност на последващото. Жалбоподателите са възразили, че оспореното решение е издадено без да са съобщени предходните решения на всички заинтересовани лица и преди да са влезли в сила. Съдът е приел, че решението по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ № Т9110/05.12.2000 г. за определяне стойността на дължимото обезщетение е влязло в сила, тъй като е връчено на Стоян Лапатарев на 11.01.2001 г. Този извод е направен в противоречие с данните по делото. Адресатите на това решение са посочени в него само с личните имена, като при това е отразено, че стойността на обезщетението се определя не на тях, а на техните "наследници", записано е, че се определя на "наследниците" на Ангел, Стоян Гина, Мария и Петър. Данни за изпратено съобщение има само за Стоян Лапатарев, като е отразено върху самото решение, че тази страна го е получила лично на 11.01.2001 г. По делото обаче има приложена жалба/наименувана молба/, подадена от Стоян Ангелов Лапатарев, чрез ПК-Пловдив, до Районен съд-Пловдив, с вх. № 152/25.01.2001 г., т. е. в законния 14-дневен срок за обжалване. Изразява се несъгласие с това решение на ПК и се иска образуване на дело и да му бъде дадена възможност да установи действителната стойност на дължимото обезщетение. Няма данни какво е станало с тази жалба, била ли е изпратена от ПК-Пловдив-Първенец до Районен съд-Пловдив и има ли постановено решение по нея. Между другото, в изпратената преписка на ОСЗ /бивша ОСЗГ, ПК/ няма данни и за връчване на всички правоимащи-адресати на решение № П1084/12.07.1995 г. по чл. 18ж, ал. 1,18з, ал. 1 от ППЗСПЗЗ на същото, с което е признато правото на собственост върху нива от 0.641 дкр. на Ангел Стоянов Лапатарев, Стоян Ангелов Лапатарев, Гина Ангелова Кацарова, Мария Радева Пелтекова, Петър Борисов Пелтеков и Иван Борисов Пелтеков, като е посочено че не се възстановява реално този имот, тъй като се намира в землището на гр. Пловдив,, по плана на Хр. Смирненски-юг, установен с нот. акт и попада в Транспортна болница. Върху решението е отразено, че е връчено лично на заявителя Стоян Ангелов Лапатарев, на 16.05.1996 г. В преписката се съдържат данни за направено искане до община-Пловдив за издаване на скица и удостоверение по чл. 13 от ППЗСПЗЗ за този имот, но няма данни проведено ли е производство по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, въз основа на което ОСЗ, бивша ПК, издава решението по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, въз основа на което съответно се издава следващото решение по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ. По изложените съображения касационната жалба е основателна, оспореното решение като неправилно следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане на друг състав на същия съд . При новото разглеждане на делото следва да се изиска от ответната страна комплектоване на цялата преписка за зем. реституция на този имот и след като се установи налице ли са влезли в сила предходни решения на ОСЗ/бивша ОСЗ, ПК/, да се прецени законосъобразността на оспорения адм. акт. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IV-то отделение,