Определение № 260 от 20.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4767/2016 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 6665/27.06.2016г. на [фирма], чрез пълномощниците му адвокатите А. Т. и М. Г., против определение № 261 от 27.05.2016 год. по ч. гр. д № 209/2016 г. на Бургаския апелативен съд. С него е оставена без уважение частната жалба на дружеството против разпореждане № 1442 от 10.03.2016г. по в. гр. д. № 1879/2015 г. на Бургаски окръжен съд, с което е върната касационната му жалба срещу постановеното по делото въззивно решение № V-127 от 15.01.2016 г. Следователно, пред Върховния касационен съд се обжалва определение на апелативен съд, с което същият е потвърдил разпореждане на въззивния съд, което прегражда по-нататъшното развитие на делото в упражнение на своята компетентност по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2, във връзка с ал. 1, т. 1 ГПК. С частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на процесуалния закон относно изводите за недопустимост на касационното обжалване на постановеното въззивно решение по обективно съединените исковете по чл. 75 и чл. 76 ЗС, поради което се иска неговата отмяна. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – [фирма], представлявано от [фирма], с управител Е. З. Б., чрез адвокат Ж. К., с който се възразява срещу допустимостта на подадената частна касационна жалба с довод, че обжалваното определение е окончателно. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, след преценка на наведените доводи намира, че подадената частна касационна жалба е процесуално недопустима, поради следните съображения: Както се посочи, предмет на обжалване пред ВКС е определение на апелативния съд, който в упражнение на компетентността си по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК /редакция след изм. с ДВ бр. 50/3.07.2015 год./ е потвърдил разпореждане на окръжния съд, като въззивна инстанция, преграждащо по-нататъшното развитие на делото. Съгласно горната разпоредба, когато определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК са постановени от окръжен съд като въззивна инстанция, те подлежат на обжалване с частна жалба пред съответния апелативен съд. Същата компетентност има Върховният касационен съд по частните жалби срещу определенията, постановени от апелативен съд като въззивна инстанция. В последния случай произнасянето на касационната инстанция е окончателно, тъй като не е предвидено обжалване постановеното определение с частна касационна жалба пред друг състав на ВКС, по аргумент от чл. 274, ал. 3 ГПК. С оглед изложеното следва да се направи извод, че са окончателни и определенията на апелативните съдилища, с които се потвърждават определения по чл. 274, ал. 1 ГПК на окръжните съдилища като въззивна инстанция, така както окончателни са и определенията на ВКС, постановени в производство по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 1 ГПК. Различната функционална компетентност по отношение на частните жалби срещу актовете по чл. 274, ал. 1 ГПК в зависимост от това кой е постановилият ги въззивен съд /окръжен или апелативен/ не обосновава различно тълкуване на разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК. Противното би означавало различно третиране по отношение на частни жалби в зависимост от степента на въззивния съд, с оглед инстанционния контрол на определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК. С оглед изложеното подадената частна касационна жалба срещу определението на апелативния съд, произнесъл се в производството по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ГПК е процесуално недопустима, същата следва да се остави без разглеждане, а образуваното производство се прекрати. С оглед на тези съображения настоящата инстанция не следва да се произнася по релевираните основания за допускане на касационно обжалване. Водим от горното, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.