Решение № 87 от 26.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 171/2009 г.

Решение № 87 от 26.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 171/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по чл. 290 ГПК, образувано по касационната жалба на В. Г. М. от гр. Б., чрез пълномощника й адв. П. П., против въззивното решение от 8.07.2008 г. по гр. д. № 1084/2007 г. на Благоевградския окръжен съд. С него е отменено първоинстанционното решение и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен предявения от касаторката иск за признаване за установено по отношение на ОбСЗ-гр. Благоевград правото на наследниците на Г. С. В. на възстановяване на собствеността върху гора от 1 дка в м. "Д" и гора от 1 дка в м. "Т", при описаните в решението съседи, в землището на с. Б.. Касаторката поддържа оплаквания за недопустимост на решението поради липса на процесуална легитимация на РУГ - Благоевград да обжалва първоинстанционното решение, респ. неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за обезсилването му, респ. отмяната му и вместо това искът бъде уважен. Ответниците не са взели становище по касационната жалба. С определение № 427 от 16.06.2009 г. Върховният касационен съд е допуснал касационното обжалване на въззивното решение по подадената касационна жалба, на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК - противоречиво решаван от съдилищата въпрос за доказателствената сила на представеното писмено доказателство - декларация. Като прецени данните по делото, настоящият състав на II г. о. на ВКС, приема следното: За да отхвърли предявения иск, след отмяна на първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че представената декларация за притежавани непокрити земеделски имоти не представлява доказателство за право на собственост, съгласно чл. 13, ал. 3, изр. 1 ЗВСГЗГФ, поради което и не е установено правото на собственост на наследодателя на касаторката върху двата имота. Поставеният въпрос за доказателствената сила на това писмено доказателство е разрешен в обратен смисъл в представената от касаторката съдебна практика, в която е прието, че записванията в емлячните регистри по подадена декларация на собственика представлява писмено доказателство по смисъла на чл. 13, ал. 3 ЗВСВГЗГФ и установява правото на собственост към момента на одържавяването. Поради това е допуснато и разглеждане на делото от касационната инстанция, при което настоящият състав намира следното: Установено е, че ищцата е наследник на Г. В., починал на 26.06.2002 г., както и че последният не е подал заявление за възстановяване на описаните гори в срока по чл. 13, ал. 1 ЗВСВГЗГФ. Видно от представената декларация пред Държавната планова комисия за притежавани непокрити земеделски имоти, същият е декларирал в т. 11 и т. 12 описаните гори в землището на с. Б.. Съгласно чл. 13, ал. 3, изр. 1 ЗВСВГЗГФ правото на собственост се доказва с нотариални и крепостни актове, нотариално заверени писмени договори, вписани протоколи за делба, съдебни актове, а при липса на такива с емлячни и данъчни регистри, удостоверение за дялово участие в кооперации, стопански карти и списъците към тях и други писмени доказателства, допустими по ГПК. Изброяването не е изчерпателно, но законът поставя изискване доказателствата да са писмени и да са допустими по ГПК, като в изр. 2, т. 1 от същата разпоредба са изключени като основание за доказване правото на собственост писмените декларации на заявителите, т. е. тези, представени в производството по чл. 13, ал. 1, респ. ал. 2. Представената по делото декларация не е от тази категория, изключени от закона като доказателство за установяване правото на собственост, с оглед момента на изготвянето й - преди одържавяването на имотите и предназначението й за записванията в емлячните регистри с оглед пререгистрирането на частните и обществени земеделски непокрити имоти съгласно Указ 573/49 г. Поради това и при липсата на други доказателства за изгубване правото на собственост на наследодателя на касаторката, както и възражение от страна на ответниците в този смисъл, следва да се направи извод, че представеното по делото писмено доказателство представлява такова по смисъла на чл. 13, ал. 3 ЗВСВГЗГФ, удостоверяващо собствеността на наследодателя на касаторката. Поради това и практиката, илюстрирана с представените от касаторката решения на Софийския окръжен съд и Шуменския окръжен съд, които зачитат доказателствената сила на декларацията, въз основа на която се правят записвания в емлячните регистри, респ. данъчните книги, е правилна според настоящия състав и въз основа на нея следва да бъде постановено и настоящето решение. Въззивното решение е допустимо, тъй като е постановено по жалба на надлежна страна в производството, но неправилно поради нарушение на материалния закон - чл. 13, ал. 3 ЗВСВГЗГФ. След отмяната му следва да се постанови друго решение, с което искът бъде уважен. Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, II гражданско отделение