Определение № 261 от 28.01.2026 г. на ВКС по т. д. № 1445/2025 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 5 ГПК. С постъпила от процесуалния представител на „Айкарт Кредит“ ЕАД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], молба с вх. № 23719/19.12.2025 г. са изпълнени указанията на настоящия състав на ВКС, дадени с резолюция от 16.12.2025 г. върху повторна молба на същото дружество вх. № 23221 /12.12.2025 г. за освобождаване на парична гаранция в размер на 8 433.50 лв., внесена от дружеството по сметка на ВКС и служеща като обезпечение по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК за спиране изпълнението на въззивно решение № 2 от 03.01.2025 г. по в. гр. д. № 220/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик в частта, с която „Айкарт Кредит“ ЕАД е осъдено да заплати на Н. Л. Л. на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД сумата от 4 311.98 евро, представляваща платени без основание за периода от 12.04.2016 г. до 12.04.2021 г. суми за възнаградителни лихви и такси по Договор за кредит № 0056158 от 15.03.2011 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането. В молбата са изложени съображения, че с оглед постановеното по настоящото дело в производство по чл. 288 ГПК определение № 3104 от 05.11.2025 г., с което не е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение в атакуваната му с подадената от „Айкарт Кредит“ ЕАД касационна жалба част, са налице предпоставките за връщане на молителя на внесената като обезпечение сума. Твърди се, че частта, за която не е допуснато касационно обжалване по КЖ на „Айкарт Кредит“ ЕАД, спряното изпълнително производство е било възобновено и паричното задължение на „Айкарт Кредит“ ЕАД към Н. Л. Л. за сумата от 4 311.98 евро, ведно с разноските по изпълнението на последния като взискател, са били погасени чрез плащане в хода на изпълнението. Приложени са писмени доказателства за това по опис към молбата. Препис от молбата за връщане на обезпечението е изпратен на насрещната страна – Н. Л. Л., който в указания му едноседмичен срок не е изразил писмено становище. За да се произнесе, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, взе предвид следното: С определение № 325 от 31.01.2025 г. по ч. т. д. № 195/2025 г. на ВКС, ІI т. о., по молба на касатора „Айкарт Кредит“ ЕАД и след представяне на съответното надлежно обезпечение в размер на сумата от 8 433.50 лв., представляваща левовата равностойност на присъдената с въззивното решение сума, дължима от касатора ( 4 311.98 евро ), е било спряно, на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение № 2 от 03.01.2025 г. по в. гр. д. № 220/2024 г. на Окръжен съд – Пазарджик в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на Н. Л. Л. сумата 4 311.98 евро – платени за периода от 12.04.2016 г. до 12.04.2021 г. без основание суми за възнаградителни лихви и такси по договор за кредит № 0056158 от 15.03.2011 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. С определение № 3104 от 11.05.2025 г. по т. д. № 1445/2025 г. на ВКС, I т. о., постановено по реда на чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение в частта, обжалвана с касационна жалба от „Айкарт Кредит“ ЕАД – за отмяна на първоинстанционното решение № 217 от 19.08.2022 г., постановено по гр. д. № 370/2021 г. по описа на Районен съд – Велинград, и обявяване за недействителен на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 от ЗПК Договор за кредит № 0056158 от 15.03.2011 г., сключен между Н. Л. Л. и „Айкард Кредит“ ЕАД, както и на основание чл. 366 от ЗЗД на сключеното между страните Споразумение от 22.10.2012 г., с което е изменен Договор за кредит № 0056158 от 15.03.2011 г., и осъждане на „Айкарт Кредит“ ЕАД да заплати на Н. Л. Л. на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД сумата от 4 311.98 евро, представляваща платени без основание за периода от 12.04.2016 г. до 12.04.2021 г. суми за възнаградителни лихви и такси по Договор за кредит № 0056158 от 15.03.2011 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането. От датата на постановяване на акта на касационната инстанция въззивното решение е влязло в законна сила в тази си част. Касационното производство е преминало във втората си фаза единствено в отхвърлителната част на въззивното решение № 2 от 03.01.2025 г. по в. гр. д. № 220/2024 г. на Окръжен съд – Пазарджик, с която осъдителният иск по чл. 55 ЗЗД е отхвърлен за разликата над присъдения размер от 4 311.98 евро до предявения размер от 10 884.88 евро, в която част въззивното решение е обжалвано от страна на Н. Л. Л.. Съгласно извършено от счетоводството на ВКС удостоверение сумата от 8 433.50 лв. е постъпила по сметката за обезпечения на съда на 30.01.2025 г. и понастоящем е налична по същата. При тези данни, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, намира молбата за основателна. Внесената като обезпечение сума по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК цели да обезпечи удовлетворяването на кредитора за присъденото вземане. В случая, с оглед недопускане на касационно обжалване на въззивното решение в посочената му част, с която осъдителният иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД срещу „Айкарт Кредит“ ЕАД е уважен за сумата от 4 311.98 евро, то е влязло в сила на основание чл. 296, т. 3, предл. първо ГПК и като такова подлежи на изпълнение. Предвид удостоверяването на факта, че към настоящата дата, молителят е изпълнил задължението си за плащане на тази сума, искането му за освобождаване на внесеното обезпечение се явява основателно. Видно от приложения към настоящата молба констативен протокол на ЧСИ В. М. рег. № 860 по изп.дело №162/25 по описа на същото ЧСИ процесната сума от 8 433.50 лв./ 4 311.98 евро/ е постъпила по сметка на ЧСИ като част от общо платената от длъжника по изпълнението сума от 13 182,96 лева, която включва и законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането. С платежно нареждане за кредитен превод от 26.11.2025 г. / прил. №3 към молбата/ цялата горна сума е преведена по сметка в ЦКБ на името на пълномощника на Л. адв. Б. В. Б. от АК-Видин /приложено е копие от пълномощното с изрично изявена воля за това/. Горните доказателства удостоверяват факта на удовлетворяване вземането на кредитора, обезпечено с намиращата се по сметката на ВКС гаранция, поради което и липсва основание за задържането на сумата по сметка на ВКС. Мотивиран от изложеното, съставът на ВКС, І т. о.