Определение № 4121 от 17.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1495/2024 г.

С решение № 313 от 11.06.2025 г., постановено по настоящото дело, ВКС, състав на второ гражданско отделение е: обезсилил решение № 212 от 28.11.2023 г. по гр. д. № 522/2022 г. на Окръжен съд – Ловеч, поправено и допълнено с решение по същото дело № 13 от 30.01.2024 г., както и решение № 114 от 04.07.2022 г. по гр. д. № 616/2021 г. на Районен съд – Тетевен, в частта им относно предявените искове за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК, с акцесорно искане по чл. 537, ал. 2 ГПК, и по чл. 76 ЗН, и е прекратил производството по тези искове, като недопустимо; потвърдил въззивното решение в частта относно иска по чл. 34 ЗС; присъдил разноски съобразно изхода на спора пред ВКС. От С. М. А. (ищец в първоинстанционното производство) е подадена частна жалба вх. № 13386/16.07.2025 г., с която същият обжалва горепосоченото касационно решение в частта, с която ВКС е обезсилил решенията на първоинстанционния и въззивния съд и е прекратил производството по делото, както и в частта за присъдените от касационната инстанция разноски. Настоящият съд намира, че е подадена жалба срещу съдебен акт, който съгласно нормите на ГПК не подлежи на последващ инстанционен контрол. Не е налице хипотеза по смисъла на чл. 274, ал. 2, изр. последно ГПК. Постановеното от ВКС определение за прекратяване на производството по предявените от С. А. искове за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК, с акцесорно искане по чл. 537, ал. 2 ГПК, и по чл. 76 ЗН няма самостоятелно значение. То е последица от проверката на ВКС на допустимостта на заявените претенции, което обуславя и допустимостта на постановените по тях решения на долните съдебни инстанции. Тази проверка ВКС извършва като съд по същество в рамките на правомощията си на трета инстанция, с което процесуалният ред за разглеждането на делото се изчерпва. Поради изложеното, подадената частна жалба следва да бъде върната, като недопустима. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,