Решение № 2265 от 26.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10938/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. А. чрез процесуален представител, срещу решение № 7615 от 07.10.2025 г., постановено по административно дело № 1597/2025 г. от Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против Решение 4621/26.08.2025 г. на Председателя на Държавната агенция а бежанците (ДАБ). По наведени доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т.3 АПК се иска отмяната. Ответникът по касационната жалба – Председателят на ДАБ чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и при неправилно приложение на материалния закон. Решението е законосъобразно. Обосновани и законосъобразни са изводите в обжалваното решение, че по отношение на А. не са налице предпоставките по чл. 8, ал.1 от Закона за убежищата и бежанците (ЗУБ), тъй като в хода на административното и съдебно производство не са представени доказателства за наличие на основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група спрямо него в държавата му на произход, и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. На проведеното интервю чужденецът е посочил, че мотивът му за напускане на страната е несигурността в нея поради войната, но заявява, че не е бил заплашван, не му е оказвано насилие, не е осъждан или преследван от властите, както и, че цялото му семейство е в Сирия, с изключение на един от братята му, който също се намира в Република България. Неоснователни са наведените доводи за неправилност на изводите на съда. Обстоятелствата, установени в представените справки от т 21.07.2025 г. и от 10.09.2025 г. на Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ са съобразени от органа и от съда и не водят до извод за наличие на предпоставките по чл. 8, ал.1 ЗУБ, като в тази насока следва да бъде съобразено, че семейството на чужденеца продължава да живее там, необезпокоявано. Правилен е и изводът на съда, че в случая по отношение на А. не са налице и предпоставките по чл. 9, ал.1 ЗУБ, доколкото по преписката лисват данни, а и твърдения от страна на чужденеца за наличие на опасност от вида и характера на посочените в законовия текст. Твърденията на жалбодателя в жалбата му до съда за наличие на безогледно насилие в Сирия се опровергават от представените по делото справки, от които се установява, че сигурността в страната се подобрява и голям брой сирийци се завръщат в страната си. При извършената проверка за постановяване на акта в съответствие с предвидените съдопроизводствени правила настоящият състав намира, че такива не са допуснати в хода на първоинстанционното производство от съда. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение