Определение № 3691 от 08.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1526/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Н. Й. Б. срещу определение № 26923 от 12.12.2024 г., постановено по административно дело № 11439/2024 г. от Административен съд София-град (АССг), с което е оставена без разглеждане жалбата му против отказа на Главния инспектор на Министерство на отбраната(МО) за извършване не проверка и образуване на производство по подаден от него сигнал № 13-00-1690/23.10.2024г., обективиран в писмо изх. 13-00-1690/08.11.2024 г. и производството по делото е прекратено. По наведени доводи за неправилност на определението, се иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия от първоинстанционния съд. Препис от частната жалба е изпратен на насрещната страна с указания за възможността в тридневен срок от получаването ѝ да подаде възражение с писмени доказателства срещу нея, но такива, както и становище по нея не са постъпили. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Административното производство е по подаден от Б. сигнал, постъпил в администрацията на органа на 23.10.2024 г., в който са изложени твърдения за неморални действия на служител в МО през 2016 и 2017 г. С обжалвания пред първоинстанционния съд отказ да образува производство органът се е позовал на разпоредбата на чл. 111, ал. 4 АПК, предвиждаща, че не се образува производство по сигнали за нарушения, извършени преди повече от две години. Правилно в обжалваното определение АССг приема, че жалбата е недопустима, но поради това, че в сигнала не се съдържат твърдения по чл. 107, ал. 4 АПК, който извод по принцип е правилен, но не поради такива мотиви органът е постановил акта си. В случая е налице акт, с който органът е отказал да се произнесе по сигнала поради наличие на предпоставките по чл. 111, ал. 4, предл. последно АПК, като актът му не подлежи на обжалване съобразно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 АПК. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното определение е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 234 във вр. с чл. 236, във вр. с чл.221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение