Определение № 4271 от 02.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2983/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Е. Д. М., чрез адв. Е. Я., против Определение № 7164/27.03.2026 г., постановено по в. ч. гр. д. № 1470/2026 г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната жалба на Е. Д. М. срещу Разпореждане № 171016/05.11.2025 г. по гр. д. № 1283/2024 г. по описа на СРС за връщане на искова молба, вх. № 4624/08.10.2024 година.

Жалбоподателят поддържа, че атакуваното определение е неправилно, иска неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводственте действия.

В изложението към частната касационна жалба са формулирани следните въпроси, отнесен от жалбоподателя към хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК:

1. „Редовно ли е връчването на съдебно съобщение, когато на страната е връчен съдебен акт, различен от този, посочен в съобщението, и поставя ли такова връчване начало на срока за изпълнение на указания, респ. могат ли да настъпят неблагоприятните последици от неизпълнението им?“;

2. „Допустимо ли е прекратяване на съдебно производство поради неизпълнение в срок на указания на съда, когато неизпълнението е причинено от допусната от съдебната администрация грешка при връчването на съдебните книжа, изразяваща се във връчване на различен съдебен акт от този, съдържащ указанията?“.

Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна и е допустима.

За да потвърди разпореждането на първоинстанционния съд, СГС е приел за нередовна исковата молба, която с Разпореждане № 4251/10.01.2024 г. по гр. д. № 1283/2024 г. СРС оставил без движение с указания, изпълними в едноседмичен срок от получаване на съобщението. По искане на ищеца районният съд допуснал правна помощ, като с определение № 34845/21.08.2025 г. назначил за процесуален представител на страната адв. Я.. В диспозитива на това определение районният съд постановил връчване на препис от Разпореждане № 4251/10.01.2024 г. по гр. д. № 1283/2024 г. по описа на СРС, 155 състав, което адв. Я. получила лично на 05.09.2025 година. Същият ден редовно й било връчено и определение № 34845/21.08.2025 година. В съобщенията изрично били вписани приложенията към тях - номер и дата на съдебния акт, наименованието му, постановилия го съд и номера на делото. След като констатирал неизпълнение на указанията в рамките на предоставения срок, първоинстанционният съд върнал исковата молба. Съобщението за отстраняване на нередовността на исковата молба въззивният съд приел за редовно връчено съгласно официалния удостоверителен документ, в който отбелязване, че описаният като приложен документ (Разпореждане № 4251/10.01.2024 г. по гр. д. № 1283/2024 г. по описа на СРС, 155 състав) липсва, адв. Я. не извършила.

След преценка на доводите в частната касационна жалба и изложението към нея ВКС намира, че въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.

Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Съгласно задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, правният въпрос, от значение за изхода по конкретното дело, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Поставените в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК въпроси, основани на хипотеза, каквато въззивният съд е отрекъл да е налице, а именно грешка на съдебната администрация при връчването на съдебни книжа, са отправени от жалбоподателя в контекста на оплакването му за неправилност на въззивното определение поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила при обсъждането на доказателствата относно връчване на съдебните книжа, а основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 от ГПК. Ето защо те не биха могли да обосноват допускане на касационно обжалване. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са повторени дословно оплакванията от частната касационна жалба за неправилност на въззивното определение, защото била оборена материалната доказателствена сила на разписката по отношение на отразеното в нея връчване на препис от Разпореждане № 4251/10.01.2024 г. по гр. д. № 1283/2024 г. по описа на СРС, 155 състав, което било невярно поради грешка. Тези доводи представляват оплаквания по чл. 281, т. 3 от ГПК за отмяна поради неправилност на въззивното определение, които в производството по селекция на частните касационни жалби не могат да бъдат разгледани.

При липсата на общо основание за допускане на касационно обжалване изследването налице ли са допълнителните основания за това е безпредметно.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,