Определение № 33 от 25.01.2016 г. на ВКС по д. № 7/2016 г.

Постъпила е молба от адв. В., пълномощник на поискалите спиране на въззивното решение И. и А. С., с която считат определеното обезпечение от 11 809,96 лв. за прекомерно и молят да се определи на осн. чл.282, ал.3 ГПК или евентуално да им се даде допълнителен срок за внасяне на обезпечението. По молбата ВКС намира следното: Обезпечението е определено на осн. чл.282, ал.3 по аналогия с ал.2,т.2 ГПК, на база обжалваемия интерес, в какъвто смисъл е практиката на ВКС – напр. опр.по ч.гр.д. №3/11 г. на първо г.о. Обжалвяемият интерес пък съответства на цената на иска, заявена с исковата молба, съобр. чл.70, ал.1 ГПК – ТР №8/12 г. Затова няма основание за намаляване на размера на обезпечението. С оглед изтъкнатата от молителите уважителна причина, че са пенсионери, следва да се продължи срокът за внасяне на определената за обезпечение сума. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.