Определение № 469 от 03.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 2394/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 във вр. с ал.1ГПК. Образувано е по частна жалба на К. П. С. срещу определение от 06.12.2012 г. по ч.гр.д. №16351/12 на СГС, с което е прието възражението на същата по чл.423 от ГПК срещу издадена в полза на [фирма]-София заповед по чл.410 от ГПК и е постановено делото да бъде върнато на съда издал заповедта за връчване на същата на К. П. С.. Ответникът в писмен отговор изразява становище за основателността на частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна в законния едноседмичен срок, но е насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. С обжалваното определение от страна на въззивния съд е прието възражението на възражението на същата по чл.423 от ГПК срещу издадена в полза на [фирма]-София заповед по чл.410 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.274 ал.1 от ГПК, на обжалване подлежат само определенията, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото и в случаите изрично предвидени в закона. Обжалваното пред въззивния съд определение е по движение на делото и следователно не попада в първата категория, а доколкото не е предвидено изрично обжалване на тази категория определения, то не се отнася и във втората. Следователно същото не подлежи на самостоятелно частно обжалване и частната жалба е недопустима. Отделен е въпросът, че частната жалбоподателка не разполага и с правен интерес от обжалване на определение, с което възражението й е прието по реда на чл.423 ГПК. Липсата на произнасяне за спиране изпълнението на заповедта по чл.410 ГПК от страна на въззивния съд, което е негово задължение, съгласно чл.423 ал.3 предложение второ следва да се отстрани по реда на чл.250 ГПК от съда постановил определението по чл.423 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени правилността на обжалваното определение