Определение № 125 от 03.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4064/2019 г.

Производството е по реда на чл.248, ал.1 ГПК. Образувано е по молба на К. В. Х. с направено искане за допълване на постановеното по делото определение по чл.288 ГПК в частта за разноските, като се прави искане такива да бъдат присъдени за касационното производство. Ответникът по молбата я оспорва с писмен отговор, като прави евентуално възражение за прекомерност на договореното и заплатено от молителя адвокатско възнаграждение. Молбата е подадена в срок и е процесуално допустима. С писмения отговор на касационната жалба, ответникът по жалбата е направил искане за присъждане на разноски, по което с определението си по реда на чл.288 ГПК, съдът не се е произнесъл, поради което молбата с правно основание чл.248, ал.1 ГПК е основателна. Договореното и заплатено от страната адвокатско възнаграждение е в размер на 2400 лева. Направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно. Съгласно Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията към настоящия момент/, дължимото адвокатско възнаграждение по предявените обективно съединени искове е в размер на 1652 лева, като с оглед фактическата и правна сложност на делото и обема на осъществената адвокатска защита по делото с оглед тези обстоятелства, съдът приема, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 2400 лева действително е прекомерно и следва да се намали до посочения размер от 1652 лева. Водим от горното, състав на ВКС