Определение № 686 от 23.09.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4660/2014 г.

Производството е по чл.274 ГПК. Обжалвано е определение от 13.05.2014г. по гр.д.№539/2014г. на АС Пловдив, с което е потвърдено определение от 14.03.2014г. по гр.д.№1632/2011г. на ОС Пловдив, постановено по чл.390 ГПК. Жалбоподателката А. Г. В., чрез процесуалния си представител поддържа, че обжалваното определение е неправилно и моли да бъде отменено, като бъде отменено допуснатото обезпечение. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. като взе предвид данните по делото, приема за установено следното: Частната жалба следва да се остави без разглеждане. С определение от 13.05.2014г. по гр.д.№539/2014г. АС Пловдив е потвърдил определение от 14.03.2014г. по гр.д.№1632/2011г. на ОС Пловдив, с което на основание чл.390 ГПК е допуснато обезпечение на бъдещ иск на С. Р. чрез налагане на възбрана върху недвижим имот. При тези данни по делото ВКС, състав на четвърто г.о. намира, че съгласно разпоредбата на чл. 396, ал.2 ГПК определението на въззивния съд, с което е потвърдено определението на първоинстанционния съд за допускане на обезпечение, не подлежи на обжалване пред касационния съд. Това определение не е преграждащо, нито обжалваемостта му е изрично предвидена в закона, а императивната норма на чл. 396,ал.2, изр.3-то ГПК предвижда такава обжалваемост само в хипотеза на допуснато от въззивната инстанция обезпечение за първи път в производството. В случая с постановеното определение от въззивен съд се потвърждава допуснато от първата инстанция обезпечение, то е окончателно и частната жалба срещу него следва да се остави без разглеждане. Предвид изложените съображения, съдът