Определение № 204 от 06.12.2011 г. на ВКС по н. д. № 2778/2011 г.

Софийският районен съд е поискал от ВКС да промени местната подсъдност на делото, което му е изпратил Свиленградският районен съд, като изпрати същото дело за разглеждане отново в този съд, но по силата вече не на чл.36, ал.1 НК(местоизвършване на престъплението), а на чл.43, ал.1 НПК. Прокурорът в тази съдебна инстанция е изразил становище за основателност на искането. Върховният касационен съд намери, че искането е основателно. Законът не урежда пряко случая, предмет на сегашното дело – чл.43, т.1 НПК изисква „много обвиняеми или свидетели [да] живеят в района на другия съд”, но и този случай може да бъде разрешен съобразно с идеята на законодателя разглеждането на делото по възможност да не създава неоправдани затруднения или да са възможно най-малко(също: опр.40/76-І, Сб., с.112; вж. и опр. 2/03-І, Бюл.2/03). Към сегашния момент участващите по делото се изчерпват с тъжителя и подсъдимия, а те и двамата са посочили адреси в населено място от района на СвРС. При това положение разглеждането на делото в СРС е очевидно неоправдано, а тази нецелесъобразност би станала още по-голяма, ако се оправдае изразеното от СРС предположение, че възможните свидетели по делото също ще имат местоживеенето си в района на СвРС. Ръководен от изложеното, ВКС-І наказателно отделение