Определение № 255 от 20.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 177/2010 г.

О. Г. Т. от гр. С. е подал частна касационна жалба вх. № 21166/29. 07. 2008 г. против определение на Софийския градски съд, постановено на 4. 7. 2008 г. по гр. д. № 2295/2008 г., с което е върната въззивната жалба на Т. вх. № 740/4. 1. 2008 г. срещу решение на Софийския районен съд по гр. д. № 8439/1998 г.. С това решение е отхвърлен искът на Т. срещу Р. А. за обявяване нищожност или евентуално за унищожаване на сделката по нот. акт № 69/1999 г., с която наследодателката на ищеца е продала на А. недвижим имот – апартамент в гр. С.. В мотивите на определението от 4. 7. 2008 год. градският съд е констатирал, че въззивната жалба на Т. от 4. 1. 2008 г. е подадена след изтичане на законния 14-дневен срок за обжалване, изтекъл на 2. 1. 2008 г., като течението на срока е започнало от 18. 12. 2007 год.. За да определи тази дата за начало на срока за подаване на въззивна жалба, градският съд се е позовал на писмено удостовереното признание на О. Т. с жалба вх. № 56553/21. 12. 2007 год., касаеща друго искане и друг процесуален въпрос. В жалбата от 21. 12. 2007 г. той е заявил, че е узнал за решението на районния съд на 18. 12. 2007 год. Като има предвид изложените факти, касационният съд счита, че обжалваното определение на Софийския градски съд е неправилно. То е постановено при действието на ГПК /отм./ и съгласно чл. 197 ГПК /отм./ срокът за подаване на въззивна жалба започва да тече от датата на връчване на съобщението, че решението е изготвено. Разпоредбата е възпроизведена буквално и в първоинстанционното решение на Софийския районен съд от 12. 1. 2006 год.. При тази императивна уредба за началото на 14-дневния срок за подаване на въззивна жалба, градският съд неправилно се е позовал на фактическо обстоятелство – твърдение на страната за момента на узнаване на решението, заявено по друг повод извън настоящото производство. Отделно от това следва да се имат предвид и косвените данни по делото - определение на Софийския районен съд от 11. 3. 2008 г., че първоинстанционното решение от 12. 1. 2006 г. не е влязло в сила, тъй-като не е надлежно съобщено на ищеца Т., както и приложените към частната касационна жалба от 29. 7. 2008 г. документи, че въззивната жалба, заведена под № 740 е подадена по пощата и датата на пощенското клеймо е от 1. 1. 2008 год. Върховният касационен съд