Определение № 10457 от 21.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10047/2026 г.

Производството е по реда на чл. 176а от АПК вр. чл. 144 АПК. Образувано е по частна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" (ОДОП) София, чрез процесуален представител, срещу определение № 33487/27.08.2026г., постановено по адм. дело № 10370/2026г. на Административен съд София – град, в частта в която НАП е осъден да заплати на „Лумана“ ЕООД разноски в размер на 8 468.06 евро. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон. Счита, че не са налице фактически и правни основания за присъждане на разноски в посочения размер. Твърди, че се е произнесъл в срока по чл. 155, ал. 5 ДОПК, поради което не може да се приеме, че е неизправна страна. Излага доводи, че законът не регламентира отговорност на ответника за направените от жалбоподателя разноски при прекратяване на делото. Счита, че неправомерно съдът е смесил производството по разноски с това по ЗОДОВ. И не на последно място, се счита, че са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в явно прекомерен размер. Моли за отмяна на оспореното определение. Ответникът – „Лумана“ ЕООД, чрез процесуален представител, в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да остави в сила определението на АССГ. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди доводите на страните и събраните доказателства, приема, че частната жалба е допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна. Производството по адм. дело № 10370/2026г. на Административен съд София - град, е образувано по жалба на „Лумана“ ЕООД срещу Ревизионен акт № Р-22221525003638-091-001/25.02.2026г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София, мълчаливо потвърден от директора на дирекция ОДОП София. С определение № 33487/27.08.2026г. жалбата срещу посочения акт е оставена без разглеждане и производството по адм. дело № 10370/2026г. по описа на АССГ е прекратено. Национална агенция по приходите е осъдена да заплати на дружеството-жалбоподател сумата от 8 468.06 евро разноски по делото. Изложени са мотиви, че в срока за изпращане на преписката в съда, решаващият орган е постановил решение, с което е отменил ревизионния акт и е върнал преписката за повторна ревизия. С оглед подадена от жалбоподателя молба, в която заявява, че поради отмяна на ревизионния акт за него липсва правен интерес от обжалването на акта, съдът е приел, че е налице основание за прекратяване на съдебното производство, а в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски за държавна такса и платено адвокатско възнаграждение, тъй като отмяната на ревизионния акт е след образуване на делото. Определението е частично неправилно. Следва на първо място да се посочи, че се оспорва процесното определение само и единствено в частта за разноските. Видно от доказателствата по делото жалбоподателя /в първоинстанционното производство/ във връзка със съдебното обжалване на ревизионен акт, при условията на чл. 156, ал. 5 вр. с ал. 4 ДОПК е направил следните разноски: 25.56 евро такса за образуване на делото; 14 070.83 евро адвокатско възнаграждение, за което са представени и доказателства. Оспорването по съдебен ред на ревизионния акт е условие за валидното произнасяне на решаващия орган в срока по чл. 156, ал. 6 ДОПК, в който смисъл е и тълкувателно решение № 7/11.12.2008г. на Върховния административен съд по т. д. № 3/2008г. Оспореният акт е отменен в срока за изпращане на жалбата до съда, с решение № 1042/30.07.2026г. Съдебното производство, образувано по жалба срещу РА от 20.08.2026г., е прекратено поради липсата на правен интерес от оспорването, мотивирана с отмяната на акта, която е процесуална пречка за разглеждането на спора от съда съгласно чл. 156, ал. 3 ДОПК. В практиката си ВАС приема, че отговорността за разноски в съдебното производство обективна, невиновна отговорност За да се породи правото на разноски следва да са налице кумулативните предпоставки за това – неоснователно предизвикан правен спор, направени разноски за водене на делото и съдебен акт, в полза на страната претендираща разноски. Според настоящия съдебен състав и трите предпоставки са налице. В конкретния случай за жалбоподателя „Лумана“ ООД съществува правен интерес от оспорването по съдебен ред на ревизионния акт, който е мълчаливо потвърден при условията на чл. 156, ал. 4 ДОПК. Това е такава, тъй като неподаването на жалба от негова страна ще има за последица влизането на ревизионния акт в сила. Заплатената държавна такса, както и заплатения адвокатски хонорар са във връзка с оспорването на мълчаливо потвърдения ревизионен акт и те са извършени преди постановяването на решението на директора на Д "ОДОП" – София, в срока по чл. 156, ал. 6 ДОПК и произтичат от естеството на спора. Правният интерес е отпаднал в хода на делото поради обстоятелството, че ревизионният акт е отменен с решение на директора на Д"ОДОП"- София, постановено при условията на чл. 156, ал. 6 ДОПК. Това означава, че действително е налице хипотеза по чл. 159, т. 4 АПК във връзка с § 2 ДР ДОПК, поради която жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати. Това обаче, не означава, че в тази хипотеза ответникът по жалбата не дължи разноски. Същият с поведението си е станал причина за подаване на жалбата и извършване на разноски от страна на задълженото лице, поради което той дължи на последното направените от него разноски във връзка с водене на делото по подадената жалба по съдебно оспорване на мълчаливо потвърдения ревизионен акт. Ако директорът на Дирекция "ОДОП" гр. София бе постановил решението си в "нормалния" срок за произнасяне по чл. 155, ал. 1 ДОПК, то не би се стигнало до подаване на жалба. В случая не става въпрос за оттегляне на жалбата при условията на чл. 143, ал. 4 АПК във вр. с § 2 ДР ДОПК, а за отпаднал интерес в хода на делото именно поради поведението на административния орган. Макар и да са налице предпоставките за реализиране отговорността на НАП за разноски по процесния спор, то те неправилно са определени от съда по размер. Видно е, че дружеството претендира сума в размер на 25.56 евро, представляваща д.т. по заведеното дело, която е дължима, но не и в претендирания и намален размер на адвокатското възнаграждение. Правилно съдът е преценил, че с оглед действителната правна е фактическа сложност по делото следва да се редуцира търсеното адвокатско възнаграждение, но не и в посочения от съда размер, а като се приложи нормата на чл. 9, ал. 1 вр. чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1/09.07.2004г., за възнаграждения за адвокатска работа, като е присъди адвокатско възнаграждение в размер на 6 773.36 евро. Наличието на плащане от друга сметка в полза на дружеството-жалбоподател на адвокатско възнаграждение не води до извод, че такова е недължимо, тъй като е видно, че разноски са направени във връзка с оспорване на РА пред съда. Воден от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,