Определение № 1176 от 11.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 920/2026 г.

Производство по чл. 257 от ГПК. Образувано е по молба (наименована „жалба“) с вх. № 50461/23.02.2026 г. на ищеца по делото адв. Н. М. Н., подадена чрез процесуалния му пълномощник адв. Н. М. – за определяне на срок за произнасяне по подадена от молителя, също чрез адв. М., молба (наименована „заявление“) с вх. № 33685/30.12.2024 г. за предоставяне на правна помощ по възз. гр. дело № 43/2019 г. на Софийския апелативен съд (САС). От страна на молителя се твърди, че повече от една година и два месеца САС не издавал съдебен акт за предоставяне на правна помощ, като се поддържа, че до постановяване на такъв е недопустимо извършването на каквито и да било съдопроизводствени действия по делото. Останалите искания и свързаните с тях твърдения, изложени в молбата (наименована „жалба“) с вх. № 50461/23.02.2026 г., нямат отношение към производството по чл. 257 от ГПК и не са от компетентността на настоящия съдебен състав. В становището си по чл. 255, ал. 2 от ГПК апелативният съд счита, че по делото не е допуснато забавяне на извършване на дължимо от съда процесуално действие. По повод молбите на ищеца за предоставяне на правна помощ САС изтъква, че многократно е посочвал, че липсва формално основание за предоставяне на безплатна адвокатска защита на ищеца Н. Н., който е адвокат и е представляван в производството от друг адвокат. В становището се сочи още, че многократното поредно подаване на молби за правна помощ, които не почиват на реална необходимост от предоставянето й, не водят до спиране и прекъсване на процесуални срокове. По делото се установяват следните обстоятелства: Молбата (наименована „заявление“) с вх. № 33685/30.12.2024 г. за предоставяне на правна помощ е подадена в САС от молителя адв. Н. чрез пълномощника му адв. М., след постановяването по делото на въззивното решение № 10008/28.03.2024 г. – в процеса на администриране на подадените срещу същото касационни жалби. В хода на въззивното производство молителят-ищец е подал осем предходни молби (наименовани „заявление“; част от тях – лично, а останалите – също чрез адв. Н.) с вх. №№ 6969/05.04.2019 г., 37123/20.12.2021 г., 37124/20.12.2021 г., 30704/18.03.2022 г., 31241/20.05.2022 г., 31266/23.05.2022 г., 31352/06.06.2022 г., 31585/07.07.2022 г., всяка от които съдържа същото искане за предоставяне на правна помощ по делото. Още по първата от тези молби САС е постановил разпореждане от 10.04.2019 г., с което е отказал предоставяне на правна помощ на адв. Н. Н., а по всяка следваща молба в разпорежданията си съдът е посочвал, че вече се е произнесъл по това искане на молителя. В същия смисъл е и постановеното по молбата (наименована „заявление“) с вх. № 33685/30.12.2024 г., разпореждане от 09.01.2025 г., с което САС е приел, че процесуалното поведение на страната (молителя) сочи на злоупотреба с права, както и че съдът няма основание да разглежда поредно искане за предоставяне на правна помощ на адвокат, представляван от друг адвокат в производството. От така установените обстоятелства по делото е видно, че не е налице твърдяното от страна на молителя непроизнасяне от САС в продължение на повече от една година и два месеца по искането му за предоставяне на правна помощ, включително по направеното такова с молбата му (наименована „заявление“) с вх. № 33685/30.12.2024 г., по която САС се е произнесъл на 09.01.2025 г., т.е. – своевременно – в десетдневен срок, в който се включват три неприсъствени дни. Наред с това настоящият съдебен състав изцяло споделя становището на САС, че многократното подаване на последователни молби за предоставяне на правна помощ на адвокат, представляван от друг адвокат в производството, които не почиват на реална необходимост от предоставянето й, и по които съдът вече се е произнесъл, съставлява злоупотреба с процесуални права. В заключение – молбата по чл. 255 от ГПК следва да се отхвърли. Съдът установи, че с разпореждане от 23.02.2026 г. САС е изпратил делото на ВКС за произнасяне по частна жалба с вх. № 4653/17.02.2026 г., поради което делото не следва да се връща на въззивния съд, а следва да се докладва за преценка за образуване на производство във ВКС по посочената частна жалба. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение