Определение № 158 от 26.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 123/2012 г.

Производството е по реда на 274 ал. 2 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба от Г. Т. Ц., В. Г. Ц. и К. Г. Ц. срещу определение № 489 от 27.12.2011 г. по гр. д. № 995/11 г. на ВКС ІІ ГО. В жалбата се излагат доводи за престъпни действия във връзка с воденото от тях дело. Иска се отмяна на постановените решения и определения, както и да се уважи подадената от тях жалба, която не е разгледана от предходния състав. Ответникът Р. В. С. не взема становище по жалбата. За да се произнесе, ВКС съобрази следното: Видно е от данните по делото, че с решение № 53 от 24.02.2011 г. по гр. д. № 605/10 г. Окръжен съд гр. В. Т. е потвърдил решение № 190 от 11.05.2010 г. по гр. д. № 1789/09 г. на Районен съд [населено място]. С определение № 489 от 27.12.2011 г. по гр. д. № 995/11 г. на ВКС ІІ ГО, подадената от Г. Ц., В. Ц. и К. Ц. молба за отмяна на влязлото в сила решение, озаглавена „жалба”, е оставена без разглеждане. Съставът на ВКС е приел, че същата е недопустима, тъй като в нея не са изложени основания за отмяна по чл. 303 ГПК. Определението е законосъобразно. С оглед на данните в молбата, законосъобразно е прието, че тя е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Отмяната по чл. 303 и 304 ГПК е допустима при изчерпателно посочени в закона основания, твърдения за нито едно от които не се съдържат в молбата. По своето съдържание тя представлява касационна жалба срещу решението на въззивния съд, тъй като се оспорва приетото от него с което молителите не са съгласни. Сочените нарушения при разглеждане на подадената от жалбоподателите искова молба не могат да се проверят в производството за отмяна на влязло в сила решение. Явно е, че чрез молбата по чл. 303 ГПК се цели да се постигне ревизиране на неблагоприятното за тях решение, без да са налице действителните предпоставки за отмяна. Следва да се посочи също така, че отмяна на влязло в сила решение може да се иска и тогава, когато по надлежен съдебен ред се установи неистинност на показания на свидетел, на заключение на вещи лица, или престъпно действие на страната или на съда във връзка с решаването на делото. По делото няма данни някое от тези условия да е изпълнено, затова няма основание за отмяна на основание чл. 303 ал. 1 т. 2 ГПК. Предвид на изложеното ВКС счита, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното, настоящият тричленен членен състав на ВКС