Решение № 16919 от 20.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4119/2011 г.

Решение № 16919 от 20.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4119/2011 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция "Земеделие" - Смолян (ОДЗ), против решение № 34 от 7.02.2011 г., постановено по адм. д. № 622 по описа за 2010 г. на Административен съд - Смолян. С обжалваното решение съдът е отменил заповед № РД-05-80 от 19.10.2010 г. на директора на ОДЗ - Смолян, издадена с правно основание в чл. 34, ал. 8 ЗСПЗЗ и е осъдил областната дирекция да заплати на жалбоподателя разноски от 100 лв. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението, като се релевира допуснато нарушение на материалния закон. По изложените съображения в нея се моли, решението да се отмени, включително и в частта му за разноските. От ответната страна е постъпил писмен отговор по реда на чл. 163, ал. 2 АПК, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебния акт. По изложените съображения в него се моли, решението на съда да бъде оставено в сила. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението на съда за правилно и законосъобразно. Постановено след изясняване на фактическата обстановка, от която е установено, че частта от имота, предмет на заповедта на административния орган за изземването й, се намира в ПУП на селото от 1960 г., в имот № 346, който е записан за собствен на наследодател на съпругата на физическото лице, относно което е наредено изземването на имота. Счита че възражението в касационната жалба за недължимост на разноските е неоснователно. Предлага решението да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба, подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения: Административният съд - Смолян е бил сезиран с жалба подадена от Явор Асенов Кьоров от с. Загражден, Смолянска област против заповед № РД-05-80 от 19.10.2010 г. на директора на ОДЗ - Смолян, с която е наредено изземването на част от имот № 006077 по картата на възстановената собственост (КВС), представляващ ливада от 1,2 дка, подробно индивидуализирана, от жалбоподателя. Според приложената скица и решение на общинската служба по земеделие имотът е държавна собственост и е част от държавния поземлен фонд (ДПФ). От данните по делото е било установено, че в имота има застроена сграда, собственост по наследство на съпругата на жалбоподателя. От заключението на вещото лице е прието за установено, че имот № 006077 граничи с ПУП на село Загражден, като между имот № 346 по ПУП на селото от 1960 г., записан в разписния списък като собствен на Билар Азимов Котетиров и имота, предмет на заповедта, има застъпване. Съдът е установил, че административният орган не е изпълнил процедурата по чл. 26 и 35 АПК преди издаването на заповедта. Приел, че с нея е допуснато нарушение на чл. 59, т. 4 АПК, поради което е извел и крайни си правен извод за нейната незаконосъобразност. Поради това и я е отменил. Жалбоподателят до приключване на устните състезания е поискал от съда да му присъди сторените разноски, което му искане съдът е уважил. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Направеното позоваване в касационната жалба на чл. 47, ал. 8 ППЗСПЗЗ по принцип е правилно, но изпълнението на процедурата по издаването на заповедта по чл. 34, ал. 8 ЗСПЗЗ е безспорно че не е изпълнена. При започване на административното производство административният орган следва да уведоми заинтересованото лица за него и да му даде възможност да се запознае с материалите по преписката, включително да направи възражения и да представи своите доказателства. След обсъждането на всички събрани доказателства се издава заповедта по чл. 34, ал. 8 или се отказва издаването й. Това има предвид и законодателят с нормата на чл. 47, ал. 9 ППЗСПЗЗ, в която е посочено, че следва да се установи неправомерно ползване на земи от ДПФ. На следващо място в касационната жалба се сочи, че за земите в землището на с. Загражден няма приета кадастрална карта, а е в действие картата на възстановената собственост. Безспорно е, че имот № 346 от ПУП на селото от 1960 г. граничи с КВС, и най-вероятно попада в контактната зона между двете граници, поради което е установено и застъпване. Изясняването на това обстоятелство е свързано с реда на изработването и приемането на КВС, който е уреден в Наредба № 49 от 5.11.2004 г. за поддържане на картите на възстановената собственост, издадена от министъра на земеделието и храните, обн. в ДВ, бр. 102 от 2004 г. В § 3 от ПЗР на Наредбата е посочено, че създадените по реда на отменената Наредба за поддържане и осъвременяване на картата на възстановената собственост карти и регистри на възстановената собственост запазват действието си. Би трябвало да се изясни въпроса за границата между имота, собственост на съпругата на жалбоподателя и този на държавата. Възможно е да има и спор за собственост върху част от земята, която да е включена неправилно към имота включен в ДПФ. Тези въпроси не са изяснени и правилно съдът е приел, че заповедта е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон. В нея е посочено само правното основание за издаването й, но не и фактите и обстоятелствата от които административният орган черпи правомощието си да издаде заповедта. При издавеното на заповедта по ал. 8 на чл. 34 ЗСПЗЗ следва да се спази изискването, предвидено в ал. 1 на същия член. От данните по делото безспорно е установено, че имот № 346, част от който попада в имот № 006077 не се ползва без правно основание. Установяването на границата между двата имота не е в правомощието на директора на ОДЗ. Направеното възражение за присъдените разноски е неоснователно. Административният орган като е издал една незаконосъобразна заповед е станал причина за подаване на жалбата и започване на съдебно административното производство. Той дължи и сторените от жалбоподателя разноски, своевременно поискани и доказани за направени. Разпоредбата на § 16 ПЗР на ЗСПЗЗ се отнася за държавната такса, а не за разноските. По изложените съображения при постановяване на решението си съдът не е допуснал твърдяното в касационната жалба нарушение, съставляващо касационно основание за отмяна, поради което то като правилно и постановено в съответствие с материалния закон ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение