Решение № 561 от 28.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 523/2009 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на З. З. К., подадена от пълномощника й адв. Н. П., срещу определение № 83 от 19.06.2009г. по гр.д. № 889/2009г. на Върховния касационен съд, ІV г. о., с което е оставена без разглеждане молбата на З. З. И. за отмяна на влязлото в сила решение № 94/26.04.2007г. по гр.д. № 701/2006г. на Омуртагски районен съд. Ответникът С. И. Т. от гр. О. в представения писмен отговор на пълномощника му адв. В. А. моли определението да се остави в сила. Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение, което прегражда по-нататъшното развитие на делото, и е процесуално допустима съгласно чл. 274, ал. 2, предл. второ във вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна поради следните съображения: За да остави без разглеждане молбата за отмяна ВКС е приел, че е подадена след тримесечния преклузивен срок. Приел е, че молбата е по чл. 304 ГПК. Видно от разпореждане № 8 от 06.01.2009г., постановено по гр.д. № 1/2009г. на Омуртагския районен съд в производство по чл. 553 и сл. ГПК решението, чиято отмяна се иска, е било известно на молителя на 09.12.2008г. Молбата за отмяна е подадена на 30.04.2009г., което е след тримесечния срок, уреден в чл. 305, т. 5 ГПК. Определението е правилно. В молбата за отмяна, именувана „искова молба”, е посочено правно основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, на което основание може да иска отмяна страната по делото. Молителката не е страна по делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска, но твърди, че е наследник на починалата ответница П. И. М. Съгласно чл. 305, т. 1 ГПК молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, който в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК започва да тече от узнаването на новото обстоятелство или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство. Молбата за отмяна е обоснована с доводи, че по делото липсва удостоверение за вещни тежести, следователно срокът по чл. 305, т. 1 ГПК следва да се брой от влизане на решението в сила. С пълномощно от 01.06.2004г. З. З. е упълномощила майка си С да я представлява пред всички съдебни органи на територията на РБ като има право да завежда, води дела и я защитава по делата, да събира, представя и получава документи и доказателства, да обжалва съдебни решения пред всички инстанции, включително с право да упълномощава адвокати. По силата на това пълномощно на 09.12.2008г. на пълномощника С. Д. са издадени копия от документи по гр.д. № 701/2006г. на ОмРС, включително копие от решението, чиято отмяна се иска. Горните обстоятелства се установяват и от разпореждане № 8 от 06.01.2009г. на ОмРС, постановено в производство по чл. 553 и сл. ГПК. Молбата за отмяна е подадена на 30.04.2009г. – след изтичане на тримесечния срок. Освен това молителката не сочи нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които не са могли да бъдат известни на страната при решаването на делото или с които страната не е могла да се снабди своевременно, а пороци на решението, които не са основание за осъществяване на извънредното производство по отмяна на влязло в сила решение. Към изложеното следва да се добави, че молителката – частна жалбоподателка, няма качеството на лице по чл. 304 ГПК, каквито са само лицата по чл. 216, ал. 2 ГПК – необходимите другари. Решението по гр.д. № 701/06г. на ОмРС има сила по отношение на частната жалбоподателка не поради качеството й на необходим другар, а поради качеството й на наследник на страна по делото, което попада в хипотезата на чл. 298, ал. 2 ГПК. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение