Определение № 105 от 06.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 64/2013 г.

Производството е по чл. 255 - 257 ГПК. Образувано е по молба на З. И. В. и Б. Д. В., двамата от [населено място], за определяне на срок при бавност за разглеждане на три техни жалби вх. № 16398/31.10.2012 г., № 16397/31.10.2012 г. и № 17320/15.11.2012 г. Върховният касационен съд като взе предвид изложеното в молбата и данните по делото, намира за установено следното: С разпореждане от 19.11.2012 г., постановено в. гр. д. № 205 по описа за 2008 г. на Кюстендилския окръжен съд е върната жалба вх. № 16398 от 31.10.2012 г., а с разпореждане от 28.12.2012 г. по същото дело са върнати жалби вх. № 16397/31.10.2012 г. и № 17320/15.11.2012 г. По този начин окръжният съд се е произнесъл по молбите на З. и Б. В.. Въпреки че с разпореждане от 28.12.2012 г. на молителите е било съобщено за произнасянето, те са заявили с молба вх. № 249 от 9.01.2013 г., че продължават да поддържат жалбата си за бавност. Ето защо по тази жалба настоящата инстанция следва да се произнесе по същество. Въз основа на така установените обстоятелства ВКС намира, че съдът не е допуснал неоснователно забавяне на съдебното производство по молби вх. № 16398/31.10.2012 г., № 16397/31.10.2012 г. и № 17320/15.11.2012 г. Вече е налице е произнасяне по тези молби, поради което не следва да се определя срок за извършване на тези процесуални действия. Изложените от молителите аргументи касаят правилността на постановените актове, а не тяхната срочност, поради което тези аргументи в производството по чл.255-257 от ГПК не следва да бъдат обсъждани. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение