Решение № 4222 от 26.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9149/2012 г.

ВАСI отделение26.03.2013 г.докладчик Маруся Димитрова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 1391/28.05.2012 г. по адм. д. № 867/2012 г. на Варненския административен съд в частта, с което е отменен РА № 191102689/21.09.2011 г. на ТД на НАП - Варна в частта, с която са определени данъци по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. 489,24 лв. с лихви, данък за 2006 г. над 20,32 лв. със съответни лихви и данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. 3 746,59 лв. с лихви, а също и в частта за разноските. ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

Мотиви

Решение № 4222 от 26.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9149/2012 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът директорът на директора на Дирекция "ОДОП" - Варна моли да бъде отменено решение № 1391/28.05.2012 г. по адм. д. № 867/2012 г. на Варненския административен съд, с което е отменен РА № 191102689/21.09.2011 г. на ТД на НАП - Варна в частта, с която е са определени данъци по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. 489,24 лв. с лихви, данък за 2006 г. над 20,32 лв. със съответни лихви и данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. 3 746,59 лв. с лихви като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли да му бъдат присъдени разноски. Ответницата по касационната жалба Мариана Друмева, действаща като ЕТ "Мариана Друмева - Мърфи", редовно призована, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подала възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационните жалби. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 191102689 от 21.09.2011 г. на ТД на НАП-Варна в частта, с която е са определени данъци по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. 489,24 лв. с лихви, данък за 2006 г. над 20,32 лв. със съответни лихви и данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. 3 746,59 лв. с лихви и е отхвърлил жалбата против РА в останалата й част. В мотивите си съдът е приел, че не са налице условия на чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК за 2005 г. и 2007 г. За 2006 г. според съда тези условия са налице като има превишение на разходите над приходите със 101,59 лв., за който укрит доход, дължимият данък е в размер 20,32 лв. Доводът на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения от съда при разглеждане и решаване на делото е основателен. С молба вх. № 8221 от 24.04.2012 г. касаторът е оспорил представени доказателства от ревизираното лице, приложени в преписката. В проведеното единствено съдебно заседание по делото на 24.04.2012 г. съдът е приел молбата с приложенията. По нея пълномощника на Друмева е заявил, че ще се ползва от оспорените доказателства. В нарушение на чл. 193, ал. 2 ГПК съдът не е открил производство по оспорване на документите, описани в молбата на касатора, с което е допуснал съществено процесуално нарушение, довело до непопълване на делото с относими доказателства за истинността на оспорените документи. Въпреки оспорените разписки за връщане на суми по договори за заем и оспорен договор за продажба на мебели съдът е приел за установено с оспорените договори и разписки предаване на парични средства на ревизираното лице като се е позовал на декларации и обяснения, дадени от съконтрагентите в ревизионната преписка в нарушение на чл. 158, ал. 2 ДОПК. Следваше лицата дали писмени обяснения и декларации в потвърждение на оспорените разписки да бъдат разпитани като свидетели пред съда на основание чл. 158, ал. 2 и чл. 57, ал. 2, т. 3 ДОПК. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като е довело до необосновани изводи на съда относно приходите и разходите на ревизираното лице през визираните периоди. Решението като неправилно следва да бъде отменено в обжалваната част, а делото следва да бъде върнато на съда за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото следва да се открие производство по оспорване на доказателствата, посочени в молбата от 24.04.2012 г. на касатора и да се съберат доказателства, които страните ще посочат във връзка с оспорването по чл. 193, ал. 2 ГПК. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат определени от административния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, I отделение,

Цитирани разпоредби

1