Определение № 2924 от 17.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8362/2025 г.

Жалбоподателят твърде, че решението е незаконосъобразно и постановено от нелигитимен състав на ВСС. Посочва, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като, в нарушение на закона и на решението на ЕС, дисциплинарното дело №5/2024 г. не е прекратено, а съобразно решението на Еврропейския съд от 30.04.2025 г. по съединени дела №С-313/2023 г., С-316/2023 г. и С-332/2023 г. не е допустимо орган, избран от парламента, в случая ВСС, чийто мандат е определен и изтекъл, да има правна възможност да контролира дейността и почтеността на съдиите и прокурорите, както и да предлага образуване на дисциплинарни производства срещу тях. Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение поради липса на мотиви и допуснато нарушение на процесуалните правила с оглед невръчване на предложението на дисциплинарния състав за прекратяване на дисциплинарното производство и ограничаване възможността съдията да вземе становище по него. По изложените съображения счита, че административният акт следва да бъде отменен, а производството по дисциплинарно дело №5/2024 г.- прекратено. Ответникът - Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, чрез юрисконсулт О. Йорданов, в съдебно заседание, оспорва жалбата като недопустима и на отделно основание като неоснователна и недоказана. Моли за отхвърлянето ѝ, като неоснователна и недоказана. Излага съображения в писмени бележки. Обосновава съображения за законосъобразност на решението като прието от компетентен орган, в предвидената форма, при наличие на необходимия кворум, с изискуемото мнозинство. Изтъква доводи, че актът на СК на ВСС е постановен в съответствие с установените фактически обстоятелства, при точно приложение на материалния закон и не противоречи на неговата цел. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира за установено следното от фактическа страна: Дисциплинарно производство №5/2024 г. е образувано по предложение с изх.№ПП-23-3/22.02.2024 г. на Инспектората към Висшия съдебен съвет по отношение на съдия Н. И. Н.- съдия във второ граждански отделение на Софийския районен съд., за извършени от него дисциплинарни нарушения по чл.307, ал.3, т.1 и т.2 от ЗСВ. Определен е дисциплинарен състав на СК на ВСС, съгл. решение по Протокол №6 от 27 февруари 2024 г., по реда на чл.316, ал.2 ЗСВ. Проведени са редовни заседания на дисциплинарния състав по делото, но на 13.06.2025 г. е постановено определение, с което е предложено на СК на ВСС, на осн. т.35, във вр. с т.14, б.“а“ от Вътрешните правила за дисциплинарната дейност на съдийската колегия, приети с решение на СК на ВСС по Протокол №10/30.03.2021 г., както и на основание чл.328 ЗСВ, вр. с чл.56, ал.2, вр. с чл.30, ал.2 АПК, да прекрати производството по дисц.дело №5/2024 г. на СК на ВСС поради недопустимост на направеното предложение. Изложени са мотиви, намиращи своето основание в решението на СЕС от 30.04.2025 г. по съединени дела №С-313/2023 г., С-316/2023 г. и С-332/2023 г. Дисциплинарният състав е приел, че с изтичането на срока на мандата на инспекторите на ИВСС/ на 14.03.2020 г./ и този на главния инспектор /на 09.04.2020 г. /, е прекратено и правомощието им да правят предложения за налагане на дисциплинарно наказание на съдии, а е безспорно това, че производството по дисциплинарното дело е било образувано по предложение на ИВСС в период/ на дата 22.04.2024 г./ извън пределите на времевата му компетентност, което обуславя е неговата недопустимост. На 17 юни 2025 г., след проведено гласуване, при резултат 5 гласа „за“ и 5 гласа „против“, СК на ВСС не взема решение по предложението на дисциплинарния състав за прекратяване на дисциплинарното производство и го внася за разглеждане в следващото заседание на колегията. С решение по т.4.1 и т.4.2 от Протокол № 21 от проведеното на 1 юли 2025 г. дистанционно заседание на СК на ВСС е отхвърлено предложението на дисциплинарния състав за прекратяване на производството по дисциплинарно дело №5/2024 г., образувано срещу Н. И. Н. по предложение с рег.индекс №ВСС-4071/22.02.2024 г. от Инспектората към ВСС, поради недопустимост на направеното предложение и делото е върнато на състава. Въз основа на тези фактически констатации, съдът извежда следните правни изводи: Решението на СК на ВСС е прието след непроведено, съгласно изискванията на чл.311 - чл.320 ЗСВ, дисциплинарно производство. По реда на чл.316, ал.2 ЗСВ е избран дисциплинарен състав, на който е възложено разглеждането на дисциплинарното дело. Дисциплинарният състав провежда заседания, за които уведомява вносителя на предложението и лицето, привлечено към дисциплинарна отговорност (чл.317 ЗСВ), в съответствие с правомощията си по чл.318, ал.3 ЗСВ. В дисциплинарното производство са изяснявани релевантните факти и обстоятелства, съобразявани са становищата на участниците в него, като по реда и със средствата, предвидени в процесуалните закони, са събрани и относимите доказателства (чл.318 ЗСВ), но производството не е приключило с акт по смисъла на чл.319 ЗСВ. Процесното решение на Съдийската колегия на ВСС е акт, издаден от компетентен орган, но имащ характера на акт по чл.56 от АПК, който може да се обжалва по реда на глава десета, раздел IV. В прерогативите на административния орган, очертани в чл.320 ЗСВ, е да налага или да не налага дисциплинарно наказание, но в настоящия случай не са налице процедурните предпоставки в ЗСВ, поради което се прилагат тези в АПК. Административният орган не се е произнесъл с акт по същество, поради което и производството пред съда е по реда на чл. 197 и сл. от АПК. Фактът, че съдът е разгледал делото в открито съдебно заседание не е пречка решението на СК на ВСС, при условията на конвертиране, да бъде разгледано като производство срещу акт по чл. 200 от АПК. В настоящия случай следва да бъде съобразено, че преди постановяване на обжалваното решение на СК на ВСС, е издадено решение на СЕС от 30 април 2025 година по съединени дела C-313/23, C-316/23 и C-332/23 (Инспекторатът към Висшия съдебен съвет), с което е постановено, че член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС, във връзка с член 47 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че принципът на независимост на съдиите не допуска практиката на държава членка членовете на орган на съдебната система на която са избрани от нейния парламент за определени мандати и имат правомощия да проверяват дейността на магистратите при осъществяване на техните функции, да извършват проверки за почтеност и липса на конфликт на интереси при магистратите и да предлагат на друг орган на съдебната система образуването на дисциплинарно производство с оглед на налагането на дисциплинарни наказания на магистратите, да продължат да изпълняват функциите си след края на установения в конституцията на посочената държава членка мандат и до избора от този парламент на нови членове, когато продължаването на изтеклите мандати не почива на изрично правно основание в националното право, съдържащо ясни и точни правила, които да регламентират изпълнението на тези функции, и когато не е гарантирано, че това продължаване на практика е ограничено във времето. Съгласно актуалната практика на ВАС, обективирана в Решение №265 от 13.01.2026 г. по адм.д.№2553/2025 г. на 3 чл. състав на ВАС и Решение № 11714 от 19.11.2025 г. по адм. д. № 12075/2024 г. на 5- чл. състав на ВАС, доколкото мандатите на всички членове на ИВСС са изтекли през 2020 г., Народното събрание не е избрало нови членове и не са налице изменения в законодателството, регламентиращи продължаването на изтеклите мандати, в смисъла, посочен в решението на СЕС, към датата на внасянето на предложението за образуване на дисциплинарното производство, ИВСС не е имал правомощия да стори това. С цитираното решение на СЕС се постановява, че не е допустимо членовете на ИВСС с изтекъл мандат да предлагат на друг орган на съдебната власт образуването на дисциплинарно производство с оглед налагането на дисциплинарни наказания на магистрати, освен при наличие на предвидените в решението изисквания, които не са налице в случая, включително и към настоящия момент. По изложените съображения, решението по т.4 от Протокол № 21 от проведеното на 1 юли 2025 г. дистанционно заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет следва да бъде отменено, като на основание чл.200 АПК делото следва да се изпрати на СК на ВСС за прекратяване на дисциплинарното производство пред нея. С оглед изхода на спора, на жалбоподателя се следват сторените по делото разноски, които са доказани в размера на 516, 11 евро, от които 511 евро адвокатско възнаграждение и 5, 11 евро държавна такса. Мотивиран така, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,