Определение № 272 от 30.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1099/2014 г.

Производството е образувано по частна касационна жалба на [фирма] - [населено място] срещу Определение № 179 от 17.01. 2014 г. по ч.гр.д.№ 2445/ 2013 г. на Бургаски окръжен съд, с което е отменено разпореждането за незабавно изпълнение на Заповед № 3961 от 26.07.2013 г. въз основа на документ, издадена по ч.гр.д.№6171/ 2013 г. на Бургаски районен съд в полза на [фирма] - [населено място] срещу Мария Х. К. и е обезсилен издаденият изпълнителен лист, с оплакване за нищожност и недопустимост. Частният жалбоподател излага, че въззивният съд недопустимо се е поизнесъл по правилността на разпореждането в частта, с която е уважено заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като съгласно чл. 413 ГПК на обжалване подлежи единствено разпореждането, с което се отхвърля заявлението, но не и разпореждането, с което заявлението се уважава. Аргументира, че въззивният съд, като е признал удостоверителната сила на извлечението от сметка и редовността му от външна страна, недопустимо се е впуснал в изследване на обстоятелствата и договорните клаузи на приложените към заявлението документи - Договор за кредит и Общи условия. Прави оплакване, че като е отменил изцяло разпореждането за незабавно изпълнение на заповедта, въззивният съд се е произнесъл по недопустима жалба и в противоречие с установената съдебна практика, която цитира, като не е следвало да обсъжда договора за кредит и общите условия, тъй като искането е основано на извлечение от сметка. В Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване отново излага оплаквания за неправилност и недопустимост на въззивното определение и сочи съдебна практика. Ответникът по частната жалба Мария Х. К. - от [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор оспорва искането за допускане на касационно обжалване, както и по същество частната касационна жалба, като неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е отменено разпореждане за незабавно изпълнение на заповед за изпълнение по чл. 417 т. 2 ГПК по търговско дело, по което цената на искането не е до 10 000 лв., намира, че частната касационна жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна. С обжалваното определение е отменено разпореждането за незабавно изпълнение на заповед за парично задължение въз основа на документ по чл. 417 т. 2 ГПК и е обезсилен издаденият изпълнителен лист. Изложени са съображения, че документът - извлечение от сметка по договор за жилищен и ипотечен кредит (л.6) - е редовен от външна страна, но с оглед чл. 20.2 от Общите условия относно настъпването на предсрочна изискуемост на кредита, поради липса на погасителен план към Договора за кредит, не може да се прецени станал ли е кредитът предсрочно изискуем. Тъй като не са били налице предпоставките за издаване на заповед за незабавно изпълнение, въззивният съд е отменил разпореждането за незабавно изпълнение и е обезсилил изпълнителния лист. С Разпореждане от 11.02.2013г. на Председателя на ВКС е образувано тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС по посочените процесуалноправни въпроси от заповедното производство и това по иска по реда на чл. 422 ГПК поради създадена противоречива съдебна практика. Решаването на въпрос № 18 по Разпореждането за допълване от 30.10.2013 г.: дали целият дълг по един банков кредит става предсрочно изискуем при сбъдването на определени, посочени в договора факти, или за да настъпи предсрочната изискуемост е необходимо волеизявление на банката до длъжника, ще има значение за правилността на обжалваното определение. Това налага производството по делото да се спре до постановяване на ТР от ВКС, ОСГТК по тълк.д.№ 4/2013 г., което е задължително за съдилищата. Затова и на основание чл. 278 ал. 4, вр. чл. 292 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение