Определение № 2895 от 21.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 2091/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1, т. 1 ГПК. [община] обжалва Определение № 2150/15.07.2026 г. по т.д. № 266/2026 г. на ВКС, с което на основание чл. 129, ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 128, т. 2, пр. 1 ГПК е върната исковата й молба по чл. 47, ал. 1, т. 2, 54 и 6 ЗА. Жалбоподателят поддържа, че неправилно не му е било съобщено определението за продължаване на срока за изпълнение на указанието относно държавната такса, като допълва, че с оглед многобройните дела със сходен предмет, образувани в защита срещу същия ответник, е бил в затруднение да следи сам за произнасянето на съда по чл. 63 ГПК. Сочи, че продължаването на срока не е било съобразено с молбата му новият срок да е шестмесечен и че не са отчетени съществуващите пречки за изпълнение на указанието. Моли за отмяна на определението, а също и за възстановяване на пропуснатия срок. Частната жалба е допустима – подадена е в срок от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК съдебен акт. Контролът върху него трябва да предшества произнасянето по чл. 64 ГПК, тъй като институтът на възстановяването предполага срокът да е пропуснат и това да е констатирано с влязъл в сила акт. От данните по делото се установява, че [община] е предявила срещу „ЕВРО ИНТЕГРА КОНСУЛТ“ ЕООД искове за отмяна на арбитражно решение. На 02.03.2026 г. на ищеца е връчено указание за представяне в едноседмичен срок на доказателство за платена държавна такса в размер от 1 533,88 евро. Преди изтичане на срока ищецът е поискал продължаването му с шест месеца. Искането е мотивирано с множество наложени по почин на ответника запори за изпълнение на сходни арбитражни решения и с липсата на приет бюджет, който да предвижда извършването на разходи по заведените от ищеца около 60 дела в защита срещу същия ответник. С определение от 23.03.2026 г. срокът е продължен с три месеца при зачитане на правилото на чл. 63, ал. 2, изр. 2 ГПК – до 09.06.2026 г., като крайният срок е посочен и в акта за продължаване. Поради непредставяне на доказателство за внесена държавна такса в продължения срок сезираният съд е постановил обжалваното в настоящото производство определение. При тези данни жалбата е неоснователна. Мотиви: Указанието по чл. 129, ал. 2 вр. чл. 128, т. 2, пр. 1 ГПК е правилно и е надлежно съобщено на ищеца, който е предупреден и за последицата от неизпълнението му. Първоначално определеният срок за отстраняване на нередовността е продължен. Продължителността на новия срок, преценена по пътя на косвения съдебен контрол в светлината на закона, но и на изискването за разумна продължителност на процеса, се явява съобразена както с разпоредбата на чл. 63, ал. 2, изр. 1 ГПК, така и със спецификата на подлежащото на изпълнение указание и със съществувалата пречка. Въздействието на последната върху възможността за изпълнение е преценено с оглед установените към момента на произнасянето факти. Ищецът е могъл да поиска ново продължаване, ако впоследствие срокът се е оказал недостатъчен или ако в течението му се е появила нова пречка. Като не е направил това, той не може да черпи права от бездействието си. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че поради неуведомяването му срокът не е започнал да тече. Наличието на изрична законова регламентация относно началния момент на течението на новия срок – от изтичане на първоначалния съгласно чл. 63, ал. 2, изр. 2 ГПК, изключва задължението на съда да съобщава акта за продължаването. Страната е длъжна сама да следи за произнасянето по чл. 63 ГПК и да съобрази поведението си с него (Определение № 2665/29.09.2026 г. по ч.т.д. № 1964/2026 г. на ВКС, ТК, ІІ отд., Определение № 4634/30.09.2026 г. по ч.к.гр.д. № 3227/2026 г. на ВКС, ГК ІІ отд.). Изложеното важи и в случаите, в които произнасянето на съда е след изтичане на срока за изпълнение на указанията, но тогава е необходимо съдът да определи достатъчно дълъг срок, който да компенсира вече изтеклата до произнасянето част. В случая и това е сторено – оставащият след акта на съда срок значително надхвърля първоначалния. В обобщение – срокът е изтекъл на 09.06.2026 г. Липсата на изпълнение е довела до правилно прилагане на санкционната последица на чл. 129, ал. 3 ГПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,