Определение № 673 от 12.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5974/2015 г.

Производството е с правно основание чл.274 ал.2 изр.1 от ГПК Образувано е въз основа на подадената от К. И. Б. от [населено място] частна жалба с вх.№ 4368 от 27.10.2015г. против разпореждане от 14.09.2015г. по в.т.д. № 135/2015г. на Апелативен съд Велико Т., с което е върната частната му касационна жалба с вх.№ 2859 от 13.07.2015г. поради неизпълнение на дадени указания. Счита обжалвания акт първо за незаконосъобразен, като твърди, че е изпълнил указанията като е посочил адвокат, който да му окаже правна помощ и второ за нищожен, поради постановяването му от незаконен състав /еднолично вместо от състав от трима съдии/. Позовава се на определение № 53 от 4.03.2015г. по ч.гр.д.№ 7303/2014г. на ІІ г.о. на ВКС. Настоящият състав на Върховен касационен съд, с оглед постъпилата молба, като взе пред вид доказателствата по делото и съобразно закона намира следното: Частната жалба като подадена в законоустановения срок и от лице което има правен интерес от обжалване е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Съображенията: Настоящият жалбоподател е подал касационна жалба срещу постановено от въззивния съд решение. Същата е оставена без движение с указания за отстраняване на нередовности. С. като съдът е преценил, че същите не са изпълнени, с разпореждане от 12.05.2015г. я е върнал. Последвала е частна жалба, която с разпореждане от 14.07.2015г. е оставена без движение с указания жалбоподателя в едноседмичен срок да изложи подробни обстоятелства относно порочността на обжалвания акт. За указанията на съда жалбоподателят е уведомен лично на 4.08.2015г. и в предоставения му срок не е предприел никакви процесуални действия. /Съгласно чл.101 ал.3 ГПК при неотстраняване на нередовността в указания срок, процесуалното действие се смята за неизвършено/. С процесното разпореждане от 14.09.2015г. по в.т.д. № 135/2015г. Апелативен съд Велико Т. е върнал подадената частна касационна жалба с вх.№ 2859 от 13.07.2015г. поради неизпълнение на дадените указания. При тези факти, настоящият съдебен състав намира постановения съдебен акт за правилен и счита, че следва да бъде потвърден. Съгласно чл.262 ал.2 т.2 ГПК, приложим с оглед препращането на чл.275 ал.2 ГПК и чл.279 ГПК - неотстраняването в срок на допуснатите и посочени от съда нередовности винаги е основание за връщане на подадената жалба. С. получаване на съобщението за указанията на съда, съгласно чл.260 т.3 ГПК, жалбопадателят е бил длъжен в срок до 12.08.2015г. да посочи в какво се състои порочността на обжалваното от него разпореждане. Видно от материалите по делото той не е изпълнил това свое задължение и единствената възможност за съда е била да върне подадената частна жалба. Неоснователен е изложения довод за изпълнение на дадените указанията с посочване на адвокат, който да му окаже правна помощ, тъй като подобни указания с разпореждане от 14.07.2015г. за оставяне без движение не са давани /такива указания са давани от съда с друго разпореждане, по повод на обжалване на друг акт – разпореждане на съда по повод подадената касационна жалба срещу въззивния акт - и нямат връзка с настоящето производство/. Неоснователно е и възражението на жалбоподателя за нищожност на обжалвания акт, поради постановяването му от незаконен състав. Предмет на обжалване в случая е разпореждане. За разлика от другите актове на съда – решения и определения – разпорежданията са актове на едноличен съдия, с които той се произнася по определени процедурни въпроси. Оставянето без движение на подадена жалба, с предоставяне на указания за отстраняване на констатирана нередовност и нейното връщане в случай, че не бъде поправена в предоставения срок – са действия, които могат да бъдат извършвани еднолично от съдията – докладчик и в този смисъл, конкретно обжалвания акт не е постановен от незаконен състав. Определението на което се позовава жалбоподателя /№ 53 от 4.03.2015г. по ч.гр.д.№ 7303/2014г. на ІІ г.о. на ВКС/ не е аргумент за противното, защото не е постановено по идентичен случай. С него е прието за недопустимо еднолично решаване на различен от настоящия въпрос - за освобождаване от заплащане на държавна такса на основание чл.83 ал.2 ГПК, за който изрично задължителната съдебна практика / т.13 от ТР № 6 от 6.11.2013г. по т.д.№ 6/12г. на ОСГТК на ВКС/ прие, че компетентен да се произнесе е съдебния състав. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето отделение