Определение № 9943 от 08.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10271/2022 г.

Производството е по реда на чл. 213а, ал. 7, във вр. с чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частна жалба, подадена от А. Чифудов, с [ЕГН], приподписана от адв. И. Соколчев, срещу Разпореждане, постановено по вх. № 11596 от 10.08.2022 г. от председателя на първо отделение на Върховния административен съд и срещу Определение № 1277 от 15.08.2022 г., постановено по адм. д. № 1059 по описа на Административен съд – Пловдив (АС - Пловдив) за 2022 г.

1. По частната жалба срещу Разпореждане, постановено по вх. № 11596 от 10.08.2022 г. от председателя на първо отделение на Върховния административен съд.

Върховният административен съд, състав на първо отделение намира, че частната жалба срещу това разпореждане е процесуално недопустима и не подлежи на разглеждане.

С Обжалваното Разпореждане, постановено по вх. № 11596 от 10.08.2022 г. от председателя на първо отделение на Върховния административен съд, е изпратена на АС – Пловдив частната жалба на Чифудов от 10.08.2022 г. за изпълнение на задължения по чл. 213а, ал. 2 АПК, във вр. с чл. 34, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) след извършване на преценка по приложението на чл. 215, т. 4 АПК. Указано е да се съобрази, че частната жалба е подадена на 21.07.2022 г., тоест след влизане в сила на ЗИД на АПК, публ. ДВ, брой 15 от 19.02.2021 г.

В частната жалба относно този обжалван акт се твърди, че е невалиден, има неоправдано забавяне на администрирането и то е неправилно (разпореждането няма номер, не е образувано административно дело), като отделно от това не е налице извършено разпределение по чл. 9 от Закона за съдебната власт.

За да постанови обжалваното разпореждане, председателят на първо отделение на Върховния административен съд се позовал на чл. 213а, ал. 6, т. 1, предл. 2 АПК. Предвид това и разпореденото с него, частната жалба в тази й част се явява подадена срещу акт, който не подлежи на обжалване. Процесуалният закон не допуска възможност за обжалване на разпорежданията по чл. 213а, ал. 6, т. 1 АПК. Съгласно чл. 213а, ал. 7 АПК на оспорване с частна жалба подлежат актовете по чл. 213а, ал. 1, изр. второ и актовете по чл. 213а, ал. 6, т. 2 АПК, от които категории не е оспореното разпореждане на председателя на първо отделение на Върховния административен съд. Наред с това, съгласно чл. 229, ал. 1 АПК на обжалване с частна жалба подлежат определенията и разпорежданията, които преграждат по-нататъшното развитие на производството и в случаите, изрично посочени в закона. Обжалваното разпореждане не е от нито една и от посочените категории актове. Ето защо, подадената срещу него частна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а съдебното производство в тази част следва да се прекрати.

2. По частната жалба срещу Определение № 1277 от 15.08.2022 г., постановено по адм. д. № 1059 по описа на АС – Пловдив за 2022 г.

Върховният административен съд, състав на първо отделение намира, че частната жалба в тази част е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, която има право и интерес от оспорването.

С Определение № 1277 от 15.08.2022 г., постановено по адм. д. № 1059 по описа на АС – Пловдив за 2022 г. е оставена без разглеждане подадената от настоящия частен жалбоподател частна жалба срещу Определение № 1146 от 15.07.2022 г. (с неправилно посочена в определението дата - 21.07.2022 г.), постановено по адм. д. № 1059 по описа на АС – Пловдив за 2022 г. и е прекратено частното касационно съдебно производство. Наред с това, Чифудов е осъден да заплати на Териториална дирекция на Националната агенция по приходите (ТД на НАП) – Пловдив сума в размер на 80,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

В частната жалба относно този обжалван акт се твърди, че при постановяването му не било съобразено, че е поискан отвод на съдията по делото и че не е извършено разпределение по чл. 9 ЗСВ. Предвид изложеното се сочи, че делото не било разгледано от безпристрастен съд, а от незаконен състав. Така било нарушено правото на защита на Чифудов и правото му на справедлив съдебен процес. Иска се отмяната на това определение и връщане на делото за разглеждане от друг съдебен състав на същия съд.

За да постанови обжалваното Определение № 1277 от 15.08.2022 г. първоинстанционният съд е съобразил Разпореждане № 11596 от 10.08.2022 г. на председателя на първо отделение на Върховния административен съд, с което частната жалба на Чифудов срещу Определение № 1146 от 15.07.2022 г. е изпратена на АС – Пловдив за изпълнение на задълженията по чл. 213а, ал. 2 АПК, във вр. с чл. 34, ал. 7 ДОПК за извършване на преценка относно приложението на чл. 215, т. 4 АПК. В тази връзка и като взел предвид цитираните разпоредби, съдът постановил обжалваното определение. Предвид направеното от ТД на НАП – Пловдив искане в писмения отговор на частната жалба и изхода на спора, съдът присъдил на ответника по нея 80,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Обжалваното определение е валидно. Неоснователни са оплакванията на частния жалбоподател за постановяването му от незаконен състав. Съдебният състав, постановил Определение № 1146 от 15.07.2022 г. именно е бил компетентният да постанови и обжалваното определение при съобразяване на правомощията му, предвидени в чл. 213а, ал. 2, във вр. с чл. 215, т. 4, във вр. с чл. 236 АПК.

Неоснователен е и доводът за допуснато нарушение на чл. 9 ЗСВ, доколкото на л. 1 от първоинстанционното дело се съдържа „Протокол за избор на съдия докладчик“ от 21.04.2022 г., видно от който се установява направения избор на съдията Стоил Ботев, който е постановил и обжалваното определение. Наред с това, извършването на разпределението, като предпроцесуална дейност, само по себе си не може да окаже влияние на валидността на постановения съдебен акт.

Неоснователно е и оплакването, че тъй като съдията – докладчик от първата инстанция не се отвел по направения отвод, обжалваното определение било постановено от незаконен състав. По аргумент от разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс съдът не е длъжен да приеме отвода. С мотивирано определение от съдебното заседание, проведено в АС – Пловдив на 15.06.2022 г., съдът е оставил без уважение направеното искане за отвод. В допълнение, с определението, предмет на настоящия инстанционен контрол, не се разрешават въпроси по същество на спора.

Обжалваното определение е недопустимо в частта, с която е прекратено „частното касационно съдебно производство“. Правомощията на първоинстанционния съд в спорната хипотеза са очертани от разпоредбата на чл. 213а, ал. 2, във вр. с чл. 236 АПК и са ограничени до оставяне без разглеждане на частната жалба. Наред с това, разпоредбата на чл. 215, т. 1 - 5 АПК предписва прекратяване на касационното производство, каквото в случая не е било образувано по касационната жалба. Предвид изложеното, обжалваното определение в тази част следва да бъде обезсилено като процесуално недопустимо на основание чл. 221, ал. 3, във вр. с чл. 236 АПК.

В останалата част обжалваното определение е допустимо и правилно. Разгледана по същество, частната жалба срещу него е неоснователна.

Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по жалба на Чифудов срещу заповед от 23.03.2022 г. на орган по приходите при ТД на НАП – Пловдив, с която е спряно производството по извършване на проверка на основание чл. 34, ал. 1, т. 2 ДОПК. По предписанието на чл. 34, ал. 7 ДОПК определението на съда по жалбата срещу заповедта по чл. 34, ал. 1 ДОПК е окончателно. От тази категория актове е и определението от 15.07.2022 г., поради което сега обжалваното определение, с което е оставена без разглеждане, на основание чл. 215, т. 4 АПК, подадената от Чифудов жалба срещу Определение № 1146 от 15.07.2022 г. е правилно и следва да се остави в сила.

Обжалваното определение е правилно и в частта за разноските. В тази насока правилно е съобразено от съда, че искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е своевременно отправено с писмения отговор на частната жалба. В този смисъл и доколкото присъдения размер е правилно определен, определението и в тази част следва да остане в сила.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на първо отделение