Определение № 198 от 23.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 805/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. И. Науменков, гражданин на Руската Федерация, действащ чрез своя процесуален пълномощник адвокат Р. С. от Варненска адвокатска колегия, срещу определение № 260078 от 11.02.2021 г. по в. ч. т. д. № 13/2021 г. на Варненски апелативен съд, с което е прекратено производството поради недопустимост на подадената от същото лице частна жалба срещу определение № 2086 от 23.11.2020 г. по т. д. № 1265/2020 г. на Варненски окръжен съд. С първоинстанционния акт е постановено разделяне на предявените от частния жалбоподател при условията на евентуалност искове: иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД срещу „Варна Саут Бей“ ЕООД, [населено място] за сумата 75 567.49 евро – част от авансово платена цена по предварителен договор за продажба на недвижим имот след развалянето му и иск с правно основание чл. 45 ЗЗД срещу М. Х., гражданин на Кралство Дания за сумата 75 567.49 евро – обезщетение за имуществени вреди от въвеждане в заблуждение във връзка с разваления предварителен договор. Частният жалбоподател моли за отмяна на въззивния акт като неправилен. Поддържа становище, че определението на първоинстанционния съд за разделяне на предявените от него евентуално съединени искове подлежи на инстанционен контрол по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото разделянето на исковете води до прекратяване и преграждане развитието на делото по евентуалния иск. В частната жалба са изложени и подробни съображения за допустимостта и целесъобразността предявените искове да бъдат разгледани в едно общо производство, които обаче са относими към правилността на първоинстанционното, а не на въззивното определение и поради това не следва да бъдат обсъждани. Ответниците по частната жалба – „Варна Саут Бей“ ЕООД и М. Х. – не заявяват становище по същата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна. За да остави без разглеждане частната жалба, подадена от М. И. Науменков, гражданин на Руската Федерация, Варненски апелативен съд е приел, че същата е процесуално недопустима, тъй като има за предмет определение, което не е преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК и за него не е предвиден самостоятелен инстанционен контрол. Определението е правилно. Първоинстанционното определение, предмет на въззивната частна жалба, не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на самостоятелен инстанционен контрол. Настоящият състав споделя изцяло изразеното от въззивния съд разбиране за недопустимостта да бъде обжалвано определението, с което предявените от ищеца евентуално съединени искове са разделени в отделни производства. Напълно обоснована и в съответствие с практиката на Върховен касационен съд, формирана при действието на новия Граждански процесуален кодекс – напр. определение № 494 от 05.10.2009 г. по ч. т. д. № 427/2009 г. на І т. о., определение № 318 от 20.04.2010 г. по ч. т. д. № 141/2010 г. на І т. о., определение № 210 от 14.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1609/2018 г. на III г. о., определение № 654 от 15.12.2016 г. по ч. т. д. № 2115/2016 г. на II т. о., определение № 124 от 09.03.2020 г. по ч. т. д. № 177/2020 г. на II т. о. и др. – е преценката, че това определение не е от категорията на актовете, които съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК могат да бъдат обжалвани с частна жалба. От една страна, в закона не е предвидена изрично възможност за обжалване на определението по чл. 210, ал. 2 ГПК, а от друга – същото няма характер на „преграждащо” производството по делото. С определението за разделяне на исковете първоинстанционният съд не е прекратил производството по евентуалния иск, а напротив – постановил е да бъдат извършени необходимите процесуални действия (преписи от исковата молба и приложенията към нея, от уточнителната молба и от определението за разделяне на исковете да се докладват за образуване на отделно дело), за да продължи разглеждането на този иск. Ето защо, не може да се счете, че пътят за защита на ищеца във връзка с претенцията му за присъждане на обезщетение по реда на чл. 45 ЗЗД е преграден. Що се отнася до оплакванията на частния жалбоподател за допуснати от въззивния съд процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на заявените от него доводи, основани на разпоредбите на чл. 110, ал. 2 и чл. 113 ГПК, същите не могат да обосноват неправилност на обжалвания въззивен акт. Поради това, че са относими към правилността на първоинстанционното определение, въззивният съд би дължал произнасяне по тези доводи само при разглеждане на частната жалба по същество, каквото в случая не е осъществено поради недопустимостта на частната жалба. С оглед изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение