Определение № 827 от 26.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 287/2024 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. С определение №.3712/23.11.24 на Върховния касационен съд, ІІІ ГО, постановено по г.д.№.4692/23, е оставена без разглеждане молбата на Н. В. В. за отмяна на влязло в сила решение №.199/6.04.23 по г.д.№.209/22 на ОС Ямбол /с което е оставена без уважение нейна жалба срещу отказ на ЧСИ да спре изпълнението по изпълнително дело №.561/22 по описа на ЧСИ с рег.№.878 И. Х./, а искането й за спиране на изпълнението по същото изпълнително дело – без уважение. Постъпила е частна жалба от Н. В. В., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение е прието, че с решението, чиято отмяна се иска, не се разрешава материалноправен въпрос и следователно то не се ползва със сила на пресъдено нещо. Съгласно ППВС №.2/77, приложимо и при действието на ГПК от 2007г., актовете на съда, които не се ползват със сила на пресъдено нещо, са извън приложното поле на отмяната и не могат да бъдат предмет на специалното производство по чл.303 и сл. ГПК. Като такива, съгласно задължителното разрешение в т.3 ТР 7/31.07.17 по тълк.д. №.7/14, ОСГТК, решенията на окръжния съд, постановени по жалби срещу актове и действия на съдебния изпълнител, не подлежат на отмяна по реда на глава 24 ГПК. По тези съображения молбата за отмяна е намерена за недопустима и оставена без разглеждане, а, предвид недопустимостта й, искането за спиране на изпълнението, за неоснователно /при липса на допустимо производство по чл.303 и сл. ГПК не са налице предпоставките на чл.282 ал.2 и сл. ГПК, към които чл.309 ал.1 изр.2 ГПК препраща-липсва надлежно възникнало за страната потестативно правомощие да сезира ВКС по реда на извънредния способ за контрол/. Така постановеното определение е правилно и законосъобразно. Отмяната по чл.303 ГПК е средство за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения. Тя не е фаза, стадий на исковия процес, обжалване. Развива се след като решението е влязло в сила и процесът е приключил. Поради това и е самостоятелно, извънинстанционно производство, чрез което могат да се контролират не всички видове порочни решения и всички техни пороци – а само тези решения, които са неправилни поради някоя от причините, визирани в чл.303 ГПК. Основанията за отмяна са лимитативно изброени разпоредбата на чл.303 ГПК и не могат да се прилагат разширително. Въпросът подлежат ли на отмяна по реда на глава 24 ГПК решенията на окръжния съд, постановени по жалба срещу действията на съдебния изпълнител, е разгледан в т.3 на тълкувателно дело №.7/2014г. на ОСГТК на ВКС. Прието е, че те не подлежат на отмяна. На такава подлежат само съдебни актове, които разрешават със сила на пресъдено нещо конкретен материалноправен спор. Съдебното решение по чл.435 и сл. ГПК е постановено в рамките на контролно-отменително производство, в което се разрешава процесуалноправен спор и не се формира сила на пресъдено нещо по материалноправен спор; то не се ползва със сила на пресъдено нещо относно изпълняемото право и не е в състояние да формира сила на пресъдено нещо по законосъобразността на процесуалната дейност на изпълнителния орган, която да бъде съобразена в спорове, в които се третира същия процесуален въпрос. Поради това и не се включва в предметния обхват на извънинстанционното производство по отмяна по реда на глава 24 ГПК. Предвид изложеното правилно молбата за отмяна на постановено по реда на чл.435 ГПК решение е оставена без разглеждане, респективно искането за спиране на изпълнението не би могло да бъде уважено поради липса на допустимо производство по чл.303 и сл. ГПК. С оглед на изложеното обжалваното определение следва да се потвърди. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,