Определение № 8163 от 17.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6981/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Л. М. Е. от гр. Пловдив чрез адв Колев срещу Определение № 7791/29.06.2026г. на Административен съд -Пловдив по адм. дело № 1958/2026г. С обжалваното определение е отхвърлено искането на Е. за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1030-000825 от 09.06.2026г., издадена от началник група към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР)-Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с която е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) – изземване на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС), което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4. Частният жалбоподател счита определението за неправилно поради нарушение на материалния закон. Излага доводи, че съдът не е обсъдил в достатъчна степен приложените към жалбата доказателства, въз основа на които е направено особеното искане. Твърди, че същността на вредата се изразява в невъзможността да използва автомобила си и да упражнява дейността си като професионален шофьор. Твърди че не е отчетено обстоятелството, че полага ежедневни грижи за болната си майка. Прави искане определението да бъде отменено. Ответникът – началник група към ОДМВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“ не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови определението си, съдът е анализирал разпоредбите на чл. 172, ал. 1, ал. 6 ЗДвП и чл. 166, ал. 2 във вр. с ал. 4 АПК. Излага съображения, че приложените доказателства не обосновават извод, че за жалбоподателя могат да настъпят значителни или трудно поправими вреди. Приема е, че искането е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Определението е правилно. Приложената със Заповед № 26-1030-000825 от 09.06.2026г., издадена от началник група към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР)-Пловдив, сектор „Пътна полиция“, принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) – изземване на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС), което не е изпълнило задължението си по чл. 157, ал. 4 подлежи на предварително изпълнение по силата на закона – чл. 172, ал. 6 ЗДвП. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта, е необходимо адресатът на акта, искащ спиране, да докаже, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда - чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК. Вредата може да бъде както имуществена – загуба или пропусната полза, така и неимуществена. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, че той трудно да може да я поправи. Настъпването й следва да е достатъчно вероятно. За вероятността от настъпването на вредата и за възможния й размер трябва да бъдат представени доказателства, а не само да има твърдения в тази насока, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Безспорно всяко предварително изпълнение на административния акт от страна на администрацията може да причини неудобства и да засегне права и интереси. Това, че на Е. се налага да търпи неблагоприятните последици от прилагането на ПАМ не обосновава извод за наличие на значителна или трудно поправима вреда. Мярката има за цел премахване на конкретното фактическо състояние, представляващо непосредствена опасност, а не причината за нейното възникване. Именно заради високата степен на обществена опасност, законодателят е предвидил принудителните административни мерки, прилагани по ЗДвП да са с предварително изпълнение по силата на закона. В тежест на жалбоподателя е да установи наличието на значителни или трудно поправими вреди от изпълнението на акта, както и на нови обстоятелства, обосноваващи спиране на изпълнението. И в депозираната частна жалба не се правят конкретни твърдения относно настъпването на значителни или трудно поправими вреди, а се излагат единствено твърдения, че това би лишило жалбоподателя от правото на труд и възможността да помага на болната си майка. На тези доводи и твърдения първоинстанционният съд отговаря подробно и аргументирано като правилно приема, че заявеният от жалбоподателя риск не е от категорията рискове, противопоставими на защитимия от законодателя обществен интерес. При липсата на условията по чл. 166, ал. 2 от АПК за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорваната заповед, правилно първоинстанционният съд отхвърля направеното в тази насока искане. Определението не страда от релевираните с частната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение