Определение № 9933 от 12.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8917/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. А. Б., чрез адв. М. Ангелов като процесуален представител, против определение № 874 от 24.06.2026 г., постановено по адм. дело № 500/2026 г. по описа на Административен съд – София област, с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу мълчалив отказ, евентуално изричен отказ, обективиран в писмо изх. № 94-В-549/04.04.2026г. на кмета на община Своге да издаде заповед за изменение на ПУП-План за регулация на УПИ ХІІІ-485 в кв.36 по плана на вилна зона „Клисура, Говедарника и Пехчаница“ на с. Владо Тричков, община Своге на осн. § 8, ал.2, т.3 ПР на ЗУТ по заявление с вх. № 94-В-549/14.11.2025г. на жалбоподателката и с което определение е прекратено производството по делото. Твърди се неправилност на оспорения съдебен акт поради противоречие със закона – отменително основание по чл. 209, т. 3 във връзка с чл. 236 АПК. Изложени са подробни съображения, че в случая е формиран мълчалив отказ за издаване на административен акт, който е оспорен в срока по чл. 215, ал.4 ЗУТ, като е налице позоваване на чл. 5в, ал. 1 ЗУТ за възможността на административния орган да даде еднократно указания за представяне на допълнителни доказателства. Навеждат се съображения за неправилност и на извода на пръвоинстанционния съд, че оспореното писмо на кмета на община Своге има само уведомителен характер, с твърдения, че е с белезите на индивидуален административен акт. Иска се обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът - кметът на община Своге, чрез пълномощника си адв. И. Цветкова, в представено писмено възражение, изразява становище за неоснователност на частната жалба и иска присъждане на разноски. По делото е предявена и частна жалба от кмета на община Своге, чрез пълномощника му адв. И. Цветкова, против определение № 978 от 06.07.2026г. по адм. дело № 500/2026г. на Административен съд – София област, постановено в производство по чл.176а АПК, с което е оставено без уважение искането му с молба вх. №5158/25.06.2026г. за допълване на определение № 874 от 24.06.2026 г. в частта за разноските. Изложени са доводи за неправилност на оспорения съдебен акт поради неприложимост на разпоредбата на чл.143, ал.3, изр. 2 АПК. Прави се искане за отмяна на определението и за присъждане на претендираните разноски. В писмен отговор на В. А. Б., се изразява становище за неоснователност на частната жалба на кмета на Община Своге и при условията на евентуалност - се възразява срещу размера на поисканото адвокатско възнаграждение, което се счита за прекомерно. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба на В. А. Б. за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. За да постанови оспореното прекратително определение съдът е приел, че жалбата на Б. срещу мълчаливия отказ на кмета на община Своге, да издаде заповед за изменение на ПУП-План за регулация на УПИ ХІІІ-485 в кв.36 по плана на вилна зона „Клисура, Говедарника и Пехчаница“ на с. Владо Тричков, е просрочена, поради което е недопустима. Сочи се, че производството за изменение на ПУП на осн. § 8, ал.2, т.3 ПР на ЗУТ е самостоятелно и за него не са приложими разпоредбите на раздел трети, глава седма от ЗУТ, а срокът за произнасяне е общият по чл.57, ал.1 АПК, който в случая е изтекъл на 30.01.2026г., а най-късно на 31.03.2026г. /предвид изисканите допълнително документи/, поради което депозираната на 16.04.2026г., жалба е извън срока по чл. 215, ал.4 ЗУТ. По отношение на жалбата срещу писмото с изх. № 94-В-549/04.04.2026г. /правилната дата е 02.04.2026г./ на кмета на община Своге, съдът приема, че няма белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, тъй като не е властническо волеизявление, а има само уведомителен характер - с него жалбоподателката е уведомена за решението на помощния орган - ОЕСУТ. По тези съображения и на основание чл. 159, т. 1 и т.5 АПК жалбата е оставена без разглеждане и е прекратено производството по делото. Определение е неправилно в частта по отношение оспорването на мълчаливия отказ на органа, поради следното: Административното производството е започнало по заявление № 94-В-549/14.11.2025г., с което жалбоподателката В. А. Б. е поискала от кмета на община Своге да издаде заповед за изменение на ПУП-План за регулация на УПИ ХІІІ-485 в кв.36 по плана на вилна зона „Клисура, Говедарника и Пехчаница“ на с. Владо Тричков, община Своге на осн. § 8, ал.2, т.3 ПР на ЗУТ. Със заключение № 03 по протокол № 12 от 17.12.2025 г. ОЕСУТ при община Своге, изпратено с писмо от 23.12.2025г. на кмета на община Своге на заявителката, са й дадени указания за представяне на скица - проект за исканото изменение на ПУП. Дадените по този протокол на ОЕСУТ указания са първи такива съгласно чл. 5в ал. 1 ЗУТ, в изпълнение на които заявителката е представила исканата скица-проект на 16.01.2026г. Със заключение № 01 по протокол № 02 от 11.02.2026 г. на ОЕСУТ, изпратено до Б. с писмо на кмета от 16.02.2026г., повторно са дадени указания за представяне на „коректно изработена скица-предложение, като се изясни придаваемите се 60 кв.м. дали стават част от улично уширение или ще се придадат към УПИ ХІV-486 или към УПИ ХІІ-477,484, след изясняване на собствеността на имот пл. № 484“ /цитат/. В отговора на заявителката от 17.03.2026г. е приложена коригирана скица. Следва поредно заключение № 05 по протокол № 04 от 30.03.2026г. на ОЕСУТ, с което не се приема скицата-предложение и се указва на заявителката да уреди „неуредените сметки по регулация със собствениците на имот пл. № 484, кв.36“. Заключението на ОЕСУТ е изпратено с писмо изх. № 94-В-549/02.04.2026г. на кмета на община Своге на Б., след което на 16.04.2026г. същата е подала жалбата, по която е образувано делото пред Административен съд – София област. При така установените факти, административният съд неправилно приема, че срокът за оспорване на мълчалив отказ на кмета на община Своге по заявлението на В. Б., е пропуснат. Незаконосъобразно е заключението, че срокът за произнасяне на органа започва да тече от 16.01.2026 г., когато заявителката е представила скица-проект в изпълнение на указанията на ОЕСУТ от 17.12.2025г. и е изтекъл на 30.01.2026г., съотв. от 17.03.2026г., когато заявителката е представила коригирана скица съобразно указанията на ОЕСУТ от 11.02.2026 г. и е изтекъл на 31.03.2026 г. Не е съобразено, че има последващи указания за представяне на документи и за отстраняване нередовности на заявлението със заключението от 30.03.2026г. на ОЕСУТ. Последните не са обсъждани от съда във връзка с разпоредбата на чл. 5в, ал. 1 ЗУТ, насочена към осигуряване на яснота и ефективност в работата на административния орган, който следва еднократно, а поради това точно и изчерпателно, да посочи на заявителя констатираните нередовности, а не периодично да дава указания с различно съдържание. Ето защо неизпълнението на законовото задължение за еднократност и конкретност на указанията, както в случая, не може да се тълкува във вреда на заявителя и да обоснове извод за пропускане на срока за оспорване. В тази хипотеза, съдът следва да съобрази всички волеизявления на органа, направени в хода на административното производство, да прецени техния характер и последици и въз основа на тази преценка да се произнесе относно допустимостта на подадената жалба. В случая това не е направено, поради което оспореното определение за прекратяване на производството по жалбата срещу мълчаливия отказ на органа следва да бъде отменено, а делото – върнато на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия, при съобразяване с мотивите, изложени по- горе в настоящия съдебен акт. Обжалваното определение е правилно в частта по отношение жалбата срещу отказа на кмета на община Своге, обективиран в писмо изх. № 94-В-549/04.04.2026г. Както се посочи, със същото е изпратено на жалбоподателката заключение № 05 по протокол № 04 от 30.03.2026г. на ОЕСУТ. Видно е, че писмото не съдържа властническо волеизявление на административния орган по заявлението на Б., а има само уведомителен характер относно констатациите на помощния общински орган по устройство на територията. От изложеното следва, че изводът на административния съд за това, че обжалваното писмо няма белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и жалбата срещу него е недопустима, е законосъобразен и правилен. Частната жалба на заявителката в тази част е неоснователна. По частната жалба на кмета на община Своге: Същата е подадена в срока по чл. 176а, ал.3 вр. с чл.230 АПК, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Във връзка с основателността на частната жалба, касационната инстанция приема следното: Кметът на община Своге обжалва определение № 978 от 06.07.2026г. по адм. дело № 500/2026г. на Административен съд – София област, с което е оставена без уважение молбата /искането/ му за допълване на постановеното определение № 874/24.06.2026г. в частта за разноските - за присъждане на сумата 640,00 евро за адвокатско възнаграждение. Обжалваното определение е постановено в производство по чл.176а от АПК, което е акцесорно и преценката за дължимостта на разноските е в зависимост от резултата по оспорването на прекратителното определение. В случая, последното е неправилно и след отмяната му от касационната инстанция, делото следва да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия на административния съд, който дължи произнасяне и по исканията на страните за разноски, с оглед на което обжалваното определение № 978 от 06.07.2026г. подлежи на отмяна. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение