Определение № 2384 от 06.08.2026 г. на ВКС по т. д. № 1741/2026 г.

Производството е по чл. 282, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба на „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД - чрез юрисконсулт В. Й., с която е поискано да бъде спряно изпълнението на постановеното от Софийски градски съд, IV-в състав, въззивно решение № 4286 от 22.06.2026 г. по в. гр. д. № 13418/2022 г. на основание чл. 282, ал. 2 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото намира следното: С решение № 4286 от 22.06.2026 г. по в. гр. д. № 13418/2022 г. на Софийски градски съд частично е отменено решение № 73366 от 18.03.2020 г., поправено с решение № 20042977 от 17.07.2022 г., двете постановени по гр. д. № 41674/2018 г. на Софийски районен съд и „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД е осъдено да заплати на С. Г. С. допълнително сумата 1 500 лева (равностойност на 766.94 евро) по иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ (предявен за сума в размер на 10 000 лв.), представляваща обезщетение за подлежащи на обезщетяване по застраховка „Гражданска отговорност“ неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 17.04.2017 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба на 27.04.2018 г. до окончателното заплащане на сумата, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 429, ал. 3 КЗ сумата 121.25 лева (с равностойност 61.99 евро) - обезщетение за забава за периода от 10.07.2017 г. до 26.04.2018 г., и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 429, ал. 3 КЗ сумата 28.12 евро - обезщетение за забава относно присъдената с първоинстанционното решение главница в размер на 1 000 лв. за периода от 11.10.2017 г. до 26.04.2018 г. вкл, както и законната лихва върху тази главница, считано от датата на подаване на исковата молба на 27.04.2018 г. до окончателното изплащане. Препис от решението е връчен на „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД на 03.07.2026 г. и е обжалвано с подадена от дружеството касационна жалба, постъпила в Софийски градски съд на 03.08.2026 г. чрез ЕПЕП, т. е жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК. Към жалбата са приложени изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и документ, удостоверяващ превод на сумата 15.34 евро по сметка на ВКС - държавна такса във връзка с подадената касационна жалба. С молбата по чл. 282 ГПК е представено преводно нареждане, от което се установява, че на 29.07.2026 г. „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД е превело по сметката на ВКС за обезпечения сума в размер на присъденото с обжалваното решение парично вземане - 857.50 евро, която следва да послужи като обезпечение за спиране на изпълнението на решението. Постъпването на сумата по сметката на ВКС е потвърдено от счетоводител във ВКС на 03.08.2026 г. При така изложените обстоятелства съставът на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че са налице предпоставките по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК за спиране на изпълнението на въззивното решение, поради което