Определение № 9734 от 14.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9984/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 200, ал. 2 от АПК. Образувано е по частна жалба на директора на Дирекция „Защита на потребителите при продажби от разстояние“ в Комисията за защита на потребителите /КЗП/, подадена чрез процесуалния представител юрк. Петкова, срещу определение № 6777 от 23.06.2025 г., постановено по адм. дело № 5040/2025 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу определение № 2090 от 06.03.2025 г., постановено по адм. дело № 22/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас, производството по делото е прекратено и КЗП е осъдена да заплати разноски по делото. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на атакуваното определение, поради което се иска неговата отмяна и решаване на спора по същество, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – Н. Ж. Н., в срока и по реда на чл. 232 от АПК, чрез процесуалния представител адв. Юруков, изразява становище за неоснователност на частната жалба, както и претендира присъждане на разноски по делото. Частната жалба е допустима, като подадена от легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в преклузивния срок по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество, настоящият петчленен състав счита частната жалба за неоснователна по следните съображения: За да постанови оспореното определение, тричленният състав на седмо отделение на Върховния административен съд се е позовал на разпоредбата на чл. 200, ал. 2 от АПК, съгласно която определение по смисъла на чл. 200, ал. 1 от АПК, с което е отменен изричен отказ и преписката е изпратена на компетентния административен орган за разглеждане, каквото е посоченото по-горе определение на Административен съд - Бургас, може да се обжалва с частна жалба само от страните в административното производство. Въз основа на това и позовавайки се също така на Тълкувателно решение № 2/24.03.2021 г., постановено по тълк. дело № 10/2019 г. на Общото събрание на съдиите на Върховния административен съд, е прието за недопустимо от тричленният състав обжалването на определението по чл. 200, ал. 1 от АПК от административния орган, издател на акта – в случая директора на Дирекция „Защита на потребителите при продажби от разстояние“. Така постановеното определение е правилно. Разпоредбата на чл. 200, ал. 2 от АПК изрично определя кои са лицата, имащи право да обжалват постановеното от съда определение по чл. 200, ал. 1 от АПК, каквото е оспореното пред тричленен състав на Върховния административен съд определение № 2090 от 06.03.2025 г., постановено по адм. дело № 22/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас, а именно: страните, участващи в административното производство. Кръгът на участниците в административното производство, изчерпателно е визиран в разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от АПК – страни, участващи в административното производство са заявителят, привлечените и встъпилите заинтересовани граждани и организации. Сезираният с искането административен орган не е страна в административното производство, а решаващ орган, като неговия изричен отказ да разгледа по същество това искане, подлежи на обжалване по реда на чл. 197 и сл. от АПК. Поради това и съгласно чл. 200, ал. 2 от АПК, както и правилно приема тричленният състав на Върховен административен съд, директора на Дирекция „Защита на потребителите при продажби от разстояние“ няма право да оспорва съдебния акт, с който постановения от него отказ, обективиран в писмо изх. № Ц-03-7524/20.08.2024 г., е отменен и преписката е изпратена за произнасяне на КЗП. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 2/24.03.2021 г., постановено по тълкувателно дело № 10/2019 г. на Общото събрание на съдиите на Върховния административен съд, съгласно което не е допустимо обжалването на определението по чл. 200, ал. 1 АПК от административния орган, издател на акта. По изложените мотиви, настоящият съдебен състав счита, че оспореното определение като постановено при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила. Предвид изход на спора и с оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноски от ответника, следва да се осъди КЗП да заплати сумата в размер на 400 лева, представляваща реално изплатено адвокатско възнаграждение, съгласно приложен по делото списък на разноските и договор за правна помощ, ведно с пълномощно, от 19.09.2025 г. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,