Определение № 3254 от 27.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2670/2023 г.

Постъпила е частна касационна жалба от А. Григорова от гр. София, чрез адв. Качарова, срещу Определение №1251 от 09.02.2023 г. по адм. д. №693/2023 г. по описа на Административен съд – София град, с което е оставена без разглеждане жалбата на Григорова срещу акт на Управителя на НЗОК, с който е утвърден Протокол №РД-13-783 от 12.12.2022г., с който е определен кандидата, спечелил конкурс за заемане на длъжността „Директор на РЗОК София град“ и Заповед №РД-09-871 от 23.09.2022г. на същия Управител, с която е открита конкурсната процедура, респ. е било прекратено и съдебното производство. В частната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради което се иска неговата отмяна и спорът да бъде разгледан по същество. Твърди се, че за оспорващия е налице правен интерес да атакува двата акта на Управителя на НЗОК, които счита, че имат белезите на индивидуални административни актове в обхвата на АПК и същите я засягат пряко. Писмено възражение в срока по чл. 232 АПК е депозирано от Управител НЗОК, чрез юриск. Петрова, с което счита частната жалба за неоснователна. За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Шесто отделение, съобрази следното. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С атакуваното определение състав на първоинстанционния съд е приел, че в случая не се оспорват налични властнически волеизявления на издателя – Управител на НЗОК, насочени към възникване на трудовоправна връзка, а са налице волеизявления на работодател по см. на §1 т.1 от ДР на КТ. Настоящият касационен състав намира така формираните правни изводи за законосъобразни. Страните не спорят, че по силата на чл.15 ал.1, т.11 ЗЗО Надзорният съвет на НЗОК е определил изискванията и е приел Правила за заемане длъжността „Директор РЗОК“, която длъжност съгласно новелата на чл.20 ал.3 ЗЗО се заема въз основа на конкурс, проведен по реда на КТ. Или ясно е, че цялото производство, в което са издадени и оспорваните от частния касационен жалбоподател Григорова актове е насочено към възникване на трудово правоотношение. При това положение и съобразно изрично посоченото в ЗЗО – чл.19 ал.7, т.11 Управителят обявява и провежда конкурси за директори на РЗОК в съответствие с изискванията и правилата по чл. 15, ал. 1, т. 11, сключва, изменя и прекратява трудовите договори с… директорите на РЗОК, но и съобразно следващата т.11а, б. „б“ ЗЗО е отбелязано, че той се явява и работодател по отношение на служителите, работещи по трудово правоотношение в администрацията на НЗОК, която е дефинитивно определена с Правилника за устройството и дейността на Националната здравноосигурителна каса. Според този касационен състав правилни са изводите на първостепенния съд, че атакуваните две волеизявления на Управителя на НЗОК, а и всичките, направени в развилата се и приключена процедура, са били насочени към възникване на трудово правоотношение по един от способите за това, уреден в КТ, поради което и постановените във връзка с провеждането и актове, обективират правни действия на работодател по смисъла на § 1, т.1 ДР на КТ/, за който волеизявява орган в хипотезата на чл. 61, ал.2 КТ, тъй като самият щат се намира в съответната РЗОК/, но същите не са едностранни волеизявления на административен орган при осъществяване на дейност на изпълнителна власт по смисъла на чл. 21 АПК. Макар и органът да е част от системата за управление на дейността по осъществяване на задължителното здравно осигуряване на българските граждани, то в конкретния случай той не упражнява свои изпълнително-разпоредителни правомощия, свързани с процеса на управление на това осигуряване, а организира самото нормално функциониране на структурата, отговорна за това, поради което и когато участва в едно такова производство той не се намира в отношение на власт и подчинение спрямо участващите в производство лица(едно от които е частният касационен жалбоподател Григорова). Но дори и тезата на защитата на частния жалбоподател да бъде възприета, то на отделни и самостоятелни основания жалбата му също би се явила недопустима. По отношение акта за откриване на производството – Заповед №РД-09-871 от 23.09.2022г., то този акт би попаднал в пълна мяра в приложното поле на чл.21 ал.5 АПК, тъй като от една страна с този акт само се открива процедурата, а от друга представлява по същество волеизявление, с което се обявяват условията за участие производството по издаването на крайния акт – Протокола на конкурсната комисия. Що се отнася до второто атакувано волеизявление, посочено като акт на Управителя, с който той е утвърдил Протокола на конкурсната комисия, то не се установи от представената като пълна преписка, такова изобщо да е налице. На първо място никъде в ЗЗО и Правилата за провеждане на конкурса не е предвидено последващо утвърждаване на така съставения Протокол от Управителя, за да може същият да породи правните си последици. В този смисъл няма отклонение от общата уредба по КТ за възникване на трудово правоотношение от конкурс. В случая и след съставяне на Протокола е изпълнено условието на чл.26 ал.3 от посочените Правила, т.е. Председателят на конкурсната комисия го е регистрирал в деловодството на ЦУ на НЗОК и с докладна записка го е предал на Управителя на НЗОК, като са приложени проекти на уведомителни писма до участниците за подпис. Т.е. единствената роля на Управителя тук е да подпише посочените писма до участвалите в конкурса лица, като ги запознае с резултатите от него, обективирани в протокола. Действително върху докладната записка на Председателя на конкурсната комисия(но не и върху протокола) съществува щемпел, в който е маркирана опцията „за изпълнение“ с подпис на Управителя, което обаче определено не представлява „утвърждаване“ на самия Протокол. Или на отделни основания(дори и да се приеме принципната теза на оспорващата) жалбата и срещу посочените два акта на Управителя на НЗОК се явява недопустима за разглеждане от административен съд. Отделно от това следва да се посочи, че правилно първоинстанционният съд не е препратил спора на общия съд, тъй като трайна и последователна през годините е и практиката на ВКС на РБ, че правната уредба за провеждане на конкурс по КТ и възникване на трудово правоотношение с класираното на първо място лице не предвижда контрол върху проведения конкурс нито по реда на общия исков процес, нито по реда за разглеждане на трудовите спорове така, както те са дефинирани в чл.357 ал.1 КТ. Или определението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221 ал. 2, във връзка с чл. 236 от АПК, Върховния административен съд, Шесто отделение,