Определение № 71 от 29.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 41/2010 г.

Производство по чл. 278 ГПК. Обжалвано е определението на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение от 27.10.2009 г. по гр.д. № 437/2009, с което е оставена без разглеждане частната жалба на К. А. Г. срещу акт на Върховния касационен съд, с който е оставена без разглеждане касационната жалба на съпруга й С. И. Г. Недоволна от определението е жалбоподателката К. А. Г., която го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност, като счита, че като необходим другар на касатора, та е процесуално легитимирана да обжалва съдебния акт, с който подадената от него касационна жалба е оставена без разглеждане. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е първоинстанционно и е постановено от Върховния касационен съд, намира, че частната жалба е допустима, подадена е в срок, редовна е и подлежи на разглеждане от друг състав Върховния касационен съд съгласно чл. 274, ал. 21 изр. 2 ГПК. Разгледана по същество жалбата е основателна. За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че жалбоподателката не е процесуално легитимирана да обжалва да обжалва съдебния акт, с който подадената от съпруга й касационна жалба е оставена без разглеждане. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че предмет на делото са искове с предмет правото на собственост върху дворно място на лица които притежават в съпружеска имуществена общност отделни обекти в построената в това дворно място жилищна сграда и договор за изкупуване на това дворно място, намира че съпрузите, притежаващи отделни обекти в сградата са необходими другари, поради което всяко процесуално действие на единия ползва и обвързва другия (чл. 216, ал. 2 ГПК), поради което в случаите на необходимо другарство съдът служебно конституира другарите на жалбоподателя (чл. 265, ал. 2 ГПК). Видно от изложеното съпругът на жалбоподателката е бил съищец по предявените от нея искове, тя е била съвъззивник по подадената от него въззивна жалба срещу първоинастнционното решение и съответно съкасатор по подадената от него касационна жалба срещу въззивното решение. Това я легитимира да обжалва от свое име съдебния акт, с който касационната жалба на съпруга й С. И. Г. е оставена без разглеждане. Като не е съобразил изложеното съдът е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено, а делото – върнато за разглеждане на частната жалба. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение