Определение № 7059 от 24.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5275/2026 г.

Постъпила е частна касационна жалба от „Професионален футболен клуб – Локомотив Пловдив – 1926“АД, със седалище в гр.Пловдив, чрез адв. Тончева, срещу Определение №2268 от 25.02.2026г. по адм. дело №2987/2025г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалбата на акционерното дружество против Решение №17 от 19.11.2025г. по дело 17/19.11. 2025г. на апелативната комисия на Българския футболен съюз(БФС), а съдебното производство е било прекратено. С частната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановения съдебен акт на състава на Административен съд – Пловдив, респ. се настоява за отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Писмено възражение в срока по чл.232 АПК е постъпило от сдружение „БФС“, чрез юриск. Гълъбова, в което са настоява частната касационна жалба да не се уважава. Претендират се и разноски. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира така депозираната частна касационна жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229 ал.1, т. 1 от АПК и в срока по чл. 230 АПК, но разгледана по същество за неоснователна. За да обоснове изводите си, с които е оставил без разглеждане жалбата на футболния клуб и е прекрати производството по нея, първостепенният съд е приел, че обжалваният акт няма белезите на индивидуален административен акт, поради което същият не подлежи на съдебен контрол в производство по АПК. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че административният съдия е стигнал да правилен извод. В казуса атакуваният акт на апелативната комисия към БФС е постановен по жалба на „Професионален футболен клуб – Локомотив Пловдив – 1926“АД срещу решение на дисциплинарната комисия на БФС от 04.11.2025г. В тази връзка в по-общ план следва да се посочи, че Законът за физическото възпитание и спорта(ЗФВС) е направил ясно разграничение между държавните органи за управление на физическото възпитание и спорта, визирани в глава втора и спортните организация, съответно техните органи на самоуправление по глава трета. БФС като спортна организация по чл.14, ал.1 ЗФВС е федерация, на която е възложено да координира развитието, практикуването и администрирането на съответния вид спорт на територията на страната, което също е израз на основния принцип на самоуправление. Съгласно чл.19, ал.1, т.10 ЗФВС федерацията, която не се спори, че е получила спортна лицензия, е натоварена да осъществява спортно правосъдие и спортен арбитраж, да приема правила за дейността на свой арбитражен орган, който се произнася по възникването, спирането, отнемането и прекратяването на състезателни права и по спорове, определени в правилниците й, което също е израз на принципа за самоуправление и в този смисъл нито БФС, нито органите, чрез които федерацията осъществява цитираните дейности имат характер на организация по смисъла на § 1, т.2, във връзка с чл.21, ал.1 АПК. Законът не овластява федерацията или органите и с административни правомощия, същите произтичат от Устава, т. е. следват от договор, поради което редът на контрол по АПК е неприложим. Правното и положение и дейностите, с които са натоварени спортните организации, в случая федерацията, изключва приеманите от нея и органите й актове да бъдат квалифицирани като административни актове, за които е приложим редът за контрол по АПК. Предвидения в устава арбитраж, също има характер на доброволен, извънсъдебен орган за правораздаване, като съгласно трайната практика на ВКС актовете му не са подведомствени и на общите съдилища. В този смисъл, чрез актовете на този юрисдикционен орган се удовлетворяват и изискванията за право на лицата на справедлив процес, по смисъла на нормата на чл. 6, § 1 от ЕКПЧОС, във вр. с Договора за Европейския съюз. Федерациите са юридически лица с нестопанска цел и на съдебен контрол за законосъобразност и съответствие с устава по чл. 25, ал. 6 от ЗЮЛНЦ подлежат само решенията на общото събрание. Съгласно чл.25, ал.1, т.12 от ЗЮЛНЦ общото събрание има право да отменя решенията на други органи на сдружението и само тези актове на общото събрание подлежат на контрол по чл.25, ал.4 от ЗЮЛНЦ пред съответния съд по регистрация на дружеството, като защитата е по исков ред. Със законова разпоредба не е извършено овластяване на органи на спортната федерация, поради което защитната теза, че е налице акт на административен орган по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК е неоснователен. В този смисъл е константата практика на касационна съдебна инстанция (така Определение №472 от 19.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 306/2026 г., VI о., Определение №10552 от 8.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8593/2024 г., VI о., Определение № 8211 от 28.09.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7858/2022 г., VI о. др.). Като е прекратил съдебното производство на основание чл.159, т.1 АПК, първостепенният съд е постановил законосъобразен акт, който следва да се остави в сила. По разноските. С оглед изхода от спора разноски се дължи на сдружението, за което се констатираха същите да се в размер на 41 евро за осъществената защита от юрисконсулт, съгласно чл.25а ал.3 от Наредбата за правната помощ, изразила се само в депозиране на възражение по частната касационна жалба. По тези съображения и на основание чл.235 ал.1 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение