Определение № 2460 от 25.08.2026 г. на ВКС по т. д. № 743/2026 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Подадена е по делото молба с вх. № 13303/23.06.2026 г. от ответника по касация “СИТИ ДЖЕНЕРАЛ – 1” ЕООД, ЕИК[ЕИК], с искане за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 1428/26.05.2026 г. в частта за разноските, чрез присъждане на претендираното адвокатско възнаграждение от 3 500 евро без ДДС. От касатора “Ж.-ПАРИЖ” ООД, ЕИК[ЕИК], се изразява становище за недопустимост на искането поради липсата на представен списък по чл. 80 ГПК, а по същество – за неговата неоснователност. Плащането на претендираното адвокатското възнаграждение се оспорва като недоказано. Заявява се възражение за неговата прекомерност с доводи, че размерът на искания адвокатски хонорар не отговаря на фактическата и правна сложност на делото, както и на извършените действия от процесуалния представител на насрещната страна. Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, като обсъди доводите на страните и данните по делото, намира следното: Молбата за допълване на определението по чл. 288 ГПК в частта за разноските е допустима. Подадена е от легитимирано лице, в предвидения едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, с оглед необжалваемостта на постановеното определение. Доколкото съдът не се е произнесъл по искането за разноски, липсата на представен списък по чл. 80 ГПК не е основание да се откаже допълването на съдебния акт, съгласно дадените разяснения в т. 8 на Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Поради това доводите на касатора в противния смисъл не могат да бъдат споделени. При недопуснат касационен контрол на атакуваното въззивно решение право на разноски има ответникът по касация по аргумент от чл.78, ал. 3 ГПК. Искане в този смисъл е заявено своевременно с отговора на касационната жалба. Към същия е приложен договор от 31.03.2026 г. за правна защита и съдействие, в който е уговорено адвокатско възнаграждение от 3 500 евро без ДДС, платено в брой при подписването му /чл. 8/. Вписването за направеното плащане има характер на разписка, както е разяснено с т. 1 на горецитираното тълкувателно решение, поради което са опровергани аргументите на касатора за недоказаност на разхода. На разглеждане подлежи релевираното от касатора възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Като съобразява естеството на правния спор – иск по чл.403, ал. 1 ГПК за обезвреда на претърпени имуществени вреди в резултат на наложен запор върху банкова сметка на ищцовата страна за обезпечаване на предявен от настоящия ответник иск, отхвърлен с влязло в сила съдебно решение, фактическата и правна сложност на делото, извършените от процесуалния представител на ответника действия, изразяващи се в подаването на отговор на касационната жалба, съдържащ становище относно основанията за допускането й, липсата на доказани други критерии по чл. 36, ал. 3 ЗАдв, приложими с оглед препращащата разпоредба на чл. 78, ал. 5 ГПК, както и само като ориентир размера на възнагражденията по Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС, с оглед неприлагането й поради несъответствие с правото на ЕС, съгласно разясненията в решение по дело С-438/22 на СЕС, настоящият състав намира, че претендираното адвокатско възнаграждение на ответника по касация се явява прекомерно и следва да бъде намалено на 800 евро, с ДДС /ако такъв се начислява предвид данните в представения договор/. Искането над тази сума не следва да бъде уважено. В този смисъл следва да бъде допълнено в частта за разноските постановеното по делото определение по чл. 288 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,