Определение № 471 от 31.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 459/2012 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на П. А. С. против определение № 13870 от 28.08.2012 г. по ч.гр.д. № 11697 по описа за 2012 г. на Софийски градски съд, ІІ-В състав, с оставена без разглеждане частната жалба на П. А. С. против определение от 6.08.2012 г. по гр.д. № 50147/2011 г. на Софийски районен съд, 44 състав и е прекратено производството по делото. Върховният касационен съд на Република България, състав на Второ гражданско отделение констатира, че частната жалба е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да постанови атакуваното определение въззивният съд е приел, че се обжалва определение по чл.140 ГПК, с което е изготвен проектодоклад по делото и е извършено произнасяне по доказателствени искания на страните, което не подлежи на обжалване съгласно чл.274, ал.1 ГПК. В частната касационна жалба се иска да се отмени това определение и да се издаде решение, с което да се задължи районният съдия да издаде решение за възстановяване на владението, което да бъде изпълнено от съдебен изпълнител. Твърденията на жалбоподателя проследяват хронологията на събитията, довела до предявяване на иска, по който е образувано първоинстанционното производство и доводите му за бездействие на първоинстанционния съдия, който вместо да издаде решение за защита и възстановяване на владението му, издал определение за насрочване на делото в открито съдебно заседание на 18.10.2012 г. Доводите и исканията на жалбоподателя са изцяло неотносими при преценка правилността на атакуваното определение. Процесуалните действия на съда при разглеждане на делата са регламентирани в процесуалния закон и включват преценка редовността на исковата молба и предприемане действия по отстраняване на нередовностите, връчване на преписи на ответната страна, изготвяне на проектодоклад и насрочване делото в открито съдебно заседание, провеждане на едно, а при нужда и на повече съдебни заседания за събиране на доказателства, изслушване на страните и едва след като делото бъде разяснено се пристъпва към постановяване на съдебно решение, което в определени хипотези подлежи на предварително изпълнение. Действията на съда по движение на делото не подлежат на самостоятелно обжалване. Такова действие по движение на делото е и определението по чл.140 ГПК, което не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол, поради което правилно Софийски градски съд е оставил подадената срещу него частна жалба без разглеждане и атакуваното определение следва да бъде потвърдено. Воден от изложеното Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение