Определение № 667 от 16.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2088/2018 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 233/24.01.2018 на Софийския апелативен съд по гр. д. № 3388/2017, с което е потвърдено решение № 1956/27.03.2017 на Софийския градски съд по гр. д. № 3046/2015, с което е отхвърлен предявеният иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на сумата 58.532 лева на отпаднало основание. Недоволен от решението е касаторът [фирма], София представляван от адв. Я. Д. и адв. Г. А. от САК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за необходимото съдържание на пълномощното на процесуалния представител за получаване на суми по изпълнително дело и за предпоставките за връщане на даденото на отпаднало основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, когато изпълнението е на представител на кредитора, както и по процесуалноправния въпрос за разпределяне на тежестта на доказване по иска за връщане на даденото на отпаднало основание, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Позовава се на противоречие с ТР № 5/12.12.2016 г. по т. д. № 5/2014 на ВКС, ОСГТК, ППВС № 1/1979, решение № 275/14.12.2015 на ВКС по гр. д. № 1477/2015 г. и решение № 556/13.07.2010 на ВКС, по гр. д. № 46/2009. Счита, че решението е очевидно неправилно. Ответницата по жалбата М. Г. Ц. от София, представлявана от адв. Л. С. от САК, я оспорва като неоснователна, като счита, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а обжалваното решение е правилно. Претендира направените по делото разноски за касационното производство. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с решение № 711/10 от 13.01.2011 г., по гр.д. № 1791/2009 г. на ВКС, І г.о. ищецът е осъден да предаде владението на собствените недвижими имоти – бивши гаражи в сутерена и партера, представляващи понастоящем магазини за мебели в София, [улица]. Образувано е изпълнително дело № 201178110400192 по описа на ЧСИ Г. Д. по изпълнителен лист за предаване на владението на процесните имоти, като в поканата за доброволно изпълнение е посочено, че се дължат разноски по изпълнението 42.000 лева за адвокатски хонорар, 16.332 лева такси. Сумата от 58.532 лв. е постъпила по сметка на ЧСИ на 19.03.2013 г., като е събрана чрез запор на вземанията на длъжника. Като безспорно е прието обстоятелството, че ответницата е била адвокат на взискателите – ищци по иска по чл. 108 ЗС и че дължимите суми за разноски са й били преведени с преводно нареждане на 20.03.2013 г. С решение № 100/29.10.2014, по гр.д. № 7454/2013 на ВКС, ІІ г.о., е отменено решение № 364/26.02.2013 г. на САС, ГО, 4 с-в, по гр. д. № 4538/2011 г., като вместо това са отхвърлени предявените искове по чл. 108 ЗС срещу ищеца, а с решение № 405/11.02.2015 по гр. д. № 2038/2015 по описа на ВКС на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, решението на ВКС № 100/29.10.2013 по гр. д. №7454/2013, е отменено само по отношение на предявения от С. М., починала в хода на процеса и оставила като единствен законен наследник М. Г., като с решение № 59/28.06.2016 е отхвърлен предявеният иск по чл. 108 ЗС срещу ищеца за установяване собствеността и предаване владението върху 35 % ид.ч. от недвижими имоти. Видно от удостоверения изх. № № 12256/11.08.2016 и 21644/3.11.2015 на ЧСИ Г. Д. по изпълнително дело № 201178110400192, изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 4 ГПК, а разноските по изпълнителното дело в общ размер 58.532 лв. (от които такси по изпълнението в размер на 16.332 лв., адвокатски хонорар 42.000 лв. и възнаграждение за вещо лице в размер на 200 лв.) са събрани по запор на вземанията на ищеца, като сумата е постъпила по сметка на ЧСИ на 19.03.2013 г. По молба с вх. № 4183/7.03.2013 на ответницата адв. М. Ц. от САК (пълномощник на взискателите по изпълнителното дело), същата сума е преведена на 2.03.2013 г. по нейна лична сметка при „У. Б.”. Въззивният съд е приел, че страни по изпълнителното дело са били ищецът и доверителите на ответницата и фактът, че тя като техен процесуален представител е получила процесната сума от частния съдебен изпълнител по посочена от нея банкова сметка, не означава, че същата е получена в лично качество, тъй като преведената сума е била дължима на нейните доверители (разноските в изпълнителното производство се понасят от длъжника) и възражението, че тази сметка не е по чл. 39 ЗАдв. не установява, че сумата е получена от нея в лично качество. Изложени са съображения, че с претенцията, насочена срещу процесуалния представител, би следвало да са изложени твърдения, че тя е получила без основание сумата, а не, че е на отпаднало правно основание, тъй като спрямо нея такова не е съществувало и преди отмяната на влязлото в сила решение, а правното основание е било налично спрямо нейните доверители. Съдът е приел, че при упълномощаването действията, които процесуалният представител извършва, имат последици направо за упълномощителя, съгласно чл. 36, ал. 2 ЗЗД. Като неоснователно е прието възражението, че ответницата не е доказала по делото наличието на отчетна сделка и превод на получената от нея сума от 58.532 лв. на нейните доверители, доколкото се касае за отношения по изпълнението на договора за правна помощ между нея и физическите лица, които е представлявала, но не и отношенията между пълномощника и насрещната страна по делото. Прието е, че ответницата, като адвокат на взискателите, в рамките на предоставените й правомощия, е приела извършеното плащане на присъдените разноски като пълномощник на своите клиенти, поради което не се е обогатила неоснователно след извършения превод на сумата за разноски по изпълнителното дело, и на отпаднало основание спрямо нейните доверители и не дължи на ищцовото дружество посочената сума. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите правни въпроси обуславят решението по делото и имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение