Определение № 1477 от 10.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 760/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК и е образувано по частна жалба на А. К. Г. от София против определение № 42020 от 15.12.2025г., постановено по адм. дело № 13153/2025г. по описа на Административен съд София-град, с което на основание чл. 159, т.1 АПК са оставени без разглеждане жалбата й срещу "покана за освобождаване на общинско жилище", обективирана в писмо от кмета на район "Искър"-Со № РИС25-ГР94-2443-3/11.11.2025г. и искането за спиране на изпълнението й, както и производството по делото е прекратено. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението и се иска отмяната му. Ответната страна кмет на СО-район "Искър" писмено оспорва жалбата. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на съдебното производство, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема, че жалбата и искането за спиране на "поканата за освобождаване на общинско жилище" са недопустими. С поканата се поставя началото на административно производство по прекратяване на наемното правоотношение относно общинското жилище и евентуалното му изземане, като това е акт-част от производството по издаване на индивидуален административен акт по чл. 21, ал.5 АПК и не подлежи на обжалване пред съда. Определението е валидно, допустимо и правилно. Предмет на съдебно оспорване е "Покана за освобождаване на общинска жилище". Правилно първоинстанционният съд приема, че тя не представлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебно оспорване. Поканата е част от производството за издаване на индивидуален административен акт, по смисъла на чл. 21, ал.5 АПК. С нея се поставя началото на производство по прекратяване на наемно правоотношение относно общинско жилище, уредено в Наредба на Столична община. Евентуално заповедите за прекратяване на наемно правоотношение по чл. 46, ал.2 ЗОС и за изземане на жилището по чл. 65, ал.2 ЗОС ще засегнат неблагоприятно жалбоподателката и за нея ще възникне право да ги обжалва и право да иска спиране на допуснатото по закон тяхно предварително изпълнение. Поканата за доброволно освобождаване на жилището не поражда задължение и не представлява индивидуален административен акт, както правилно приема първоинстанционният съд. Обжалваното определение не страда от релевираните в частната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,