Определение № 50005 от 11.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 1988/2022 г.

Производството е по чл. 282, ал. 5 ГПК. Образувано е по молба вх. № 50508/11.03.2025 г. на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД за връщане на сумата от 1 521 275,17 лева. Съгласно изложеното в молбата сумата е била преведена по сметка на ВКС, като надлежно обезпечение по смисъла на чл. 282, ал. 2 от ГПК и с определение на този съд е било спряно изпълнението на осъдителното въззивно решение № 232 от 08.04.2022 г. по в. т. д. № 348/2021 г. на Апелативен съд – София. С решението, постановено в настоящото касационно производство, въззивното решение е отменено изцяло, а предявените искове са отхвърлени. „Райт Десижънс„ ЕООД – ответник по касационната жалба, и третите лица – помагачи – Б. А., Р. Д. и „Буллойерс Консулт„ ЕООД, не са дали становище по искането за връщане на гаранцията. За се произнесе по постъпилата молба, настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо търговско отделение, взе предвид следното: С определение № 169 от 15.04.2022 г. по ч.т.д. № 792/2022 г. на ВКС, ТК, IІ т.о., допълнено с определение № 176 от 21.04.2022 г. по същото, е било постановено спиране на изпълнението на решение № 232 от 08.04.2022 г. на Апелативен съд – София, постановено по в. т. д. № 348/2021 г., в частта, с която след отмяна на решение № 260234 от 28.10.2020 г. по т. д. № 2392/2019 г. на Софийски градски съд „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД е осъдено да заплати на „РАЙТ ДЕСИЖЪНС“ ЕООД сумите 553 190,97лева, 414 893,23лева и 553 190,97 лева / общо 1 521 275,17лева /. „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД е внесло парична гаранция за исканото спиране в размер на присъдената с обжалваната част от въззивното решение сума - 1 521 275, 17 лева, обстоятелство надлежно удостоверено от счетоводител при ВКС, съгласно служебно приложено удостоверение. Също съгласно нова служебно изготвената справка от счетоводител, и към 27.03.2025г. сумата от 1 521 275, 17 лева е налична по сметка на Върховния касационен съд. При така изложените обстоятелства, молбата на „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД по чл. 282, ал. 5 от ГПК е основателна. След влизане в сила на касационното решение, с което предявените искове на „ Райт Десижънс“ ЕООД са изцяло отхвърлени, внесеното обезпечение следва да се освободи, като се преведе по сметка на вносителя. Вече не съществува причината, поради която обезпечението е било предоставено, така както целта на обезпечението е конкретизирана в мотивите на Тълкувателно решение № 6 от 23.10.2015г. по тълк. дело № 6/2014г. на ОСГТК на ВКС. Не са налице обстоятелства по чл. 82 от ГПК, препятстващи връщането на паричното обезпечение. Изискуемостта на вземането за връщане на обезпечението е настъпила на 07.03.2025 г. с влизането в сила на решението по чл. 290 от ГПК, съгласно разрешението по посоченото тълкувателно решение, и едногодишният срок по чл. 82 от ГПК не е изтекъл. Воден от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение