Определение № 2864 от 16.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2641/2026 г.

Производството е образувано по частна жалба, подадена от министъра на земеделието и храните, чрез упълномощен юрисконсулт, срещу Определение № 325 от 26.01.2026 г., постановено по адм. д. № 61 по описа на Административен съд – Стара Загора (АС – Стара Загора) за 2026 г., в частта му, с която след като е прекратено производството по адм. д. № 61 по описа на АС - Стара Загора за 2026 г., на министъра на земеделието и храните е изпратено възражението на Народно читалище „Войвода Генчо Къргов – 1920 г.“, гр. Гурково, с ЕИК 000804291, с характер на искане по чл. 99 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 57/19/2/7.2/100433/04/01 от 02.12.2025 г., издаден от изпълнителния директор на ДФЗ, ведно с преписката по издаването му по компетентност. По подробно изложените в частната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и поради неговата необоснованост. В обобщение доводите на частния жалбоподател са свързани с твърдението му, че министърът на земеделието и храните не е непосредствено по-горестоящият административен орган по отношение на изпълнителния директор на Държавен фонд «Земеделие» (ДФЗ), който е издал АУПДВ № 57/19/2/7.2/1/00433/04/01 от 02.12.2025 г., предвид което последният не подлежи на оспорване пред него. В контекста на разпоредбата на чл. 166, ал. 3 ДОПК обръща внимание, че АУПДВ се обжалва пред ръководителя на съответната администрация, какъвто министърът на земеделието и храните не е спрямо администрацията на ДФЗ. Към казуса намира за приложима разпоредбата на чл. 82, ал. 2 АПК. По така изложените съображения се иска отмяната на определението, предмет на инстанционна проверка, в частта му, с която след като е прекратено производството по адм. д. № 61 по описа на АС - Стара Загора за 2026 г., на министъра на земеделието и храните е изпратено възражението на Народно читалище „Войвода Генчо Къргов – 1920 г.“, гр. Гурково, с ЕИК 000804291, с характер на искане по чл. 99 и сл. АПК, против АУПДВ № 57/19/2/7.2/100433/04/01 от 02.12.2025 г., издаден от изпълнителния директор на ДФЗ, ведно с преписката по издаването му по компетентност. Претендира се и присъждането на сторените разноски за държавна такса, както и присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по частната жалба Народно читалище „Войвода Генчо Къргов – 1920 г.“, гр. Гурково, чрез адв. С. Русев, я оспорва и иска оставяне в сила на обжалваното определение. Върховният административен съд, състав на първо отделение намира, че предявената частна жалба е процесуално допустима, а по същество основателна. За да постанови определението, първоинстанционният съд е съобразил, че производството пред него е образувано по възражение на Народно читалище „Войвода Генчо Къргов – 1920 г.“, гр. Гурково срещу АУПДВ № 57/19/2/7.2/1/00433/04/01 от 02.12.2025 г., издаден от изпълнителния директор на ДФЗ, с който се прекратява едностранно АДБФП № BG06RDNP001-19.134-0005-С01 от 26.08.2020 г., на основание чл. 19, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 5, ал. 1 и чл. 15, ал. 1, т. 5 от същия и на НЧ „Войвода Генчо Къргов – 1920 г.“ се определя публично държавно вземане в размер на 134318,10 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на изплащане на авансовото плащане (15.07.2021 г.), представляващо публично държавно вземане върху изплатено авансово плащане по подадена заявка за плащане № 57/19/2/7.2/1/00433/1/01 от 25.05.2021 г. по посочения административен договор, на основание чл. 22, ал. 1 от него. Съдът приел, че възражението против АУПДВ е изпратено след изтичане на срока за оспорването му, предвид което направил извод, че към момента на подаването му АУПДВ е влязъл в сила. Наред с това, съдът взел предвид, че възражението не е адресирано до съда и не съдържа отправено до съда искане. То било адресирано до ДФЗ – Разплащателна агенция, Дирекция „Оторизация на плащания по мярка 19.2“, и с него било направено искане за преразглеждане на издадения АУПДВ, като бъде отменен. Предвид това АС – Стара Загора достигнал до извод, че подаденото възражение, доколкото е адресирано до ДФЗ – Разплащателна агенция и е против влязъл в сила АУПДВ, с оглед на формулираното в него искане за преразглеждане на въпроса и отмяна на АУПДВ, има характер на искане за възобновяване на производството по издаване на акта – чл. 99 и сл. АПК. Приел, че по него компетентен да се произнесе е непосредствено по-горестоящият административен орган. Доколкото АУПДВ е издаден на основание чл. 27, ал. 3, 5 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и съобразил разпоредбите на чл. 2а, ал. 1, чл. 2в, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 и ал. 2, т. 4 ЗПЗП, съдът приел, че министърът на земеделието и храните е непосредствено по-горестоящият административен орган на изпълнителния директор на ДФЗ и той е компетентен съгласно чл. 99, ал. 1 АПК да се произнесе по подаденото от НЧ „Войвода Генчо Къргов – 1920 г.“ възражение с характер на искане за възобновяване на производството по издаване на процесния АУПДВ, въпреки че възражението е адресирано до ДФЗ – Разплащателна агенция. По тези съображения съдът счел, че спорът не му е подведомствен, поради което и на основание чл. 130, ал. 4 АПК прекратил съдебното производство и изпратил преписи от възражението на НЧ „Войвода Генчо Къргов – 1920 г.“ и от преписката по издаване на АУПДВ № 57/19/2/7.2/1/00433/04/01 от 02.12.2025 г. от изпълнителния директор на ДФЗ, на министъра на земеделието и храните, като компетентен да се произнесе по възражението НЧ „Войвода Генчо Къргов – 1920 г.“ административен орган. Определението в обжалваната част е валидно и допустимо, но е неправилно. По предписанието на чл. 130 АПК – «Спорове за подведомственост» - административният съд решава сам дали образуваното дело подлежи на разглеждане от него или от друг орган извън системата на съдилищата (ал. 1), а ако намери, че делото не му е подведомствено, го изпраща на надлежния орган (ал. 4). В случая обаче, както правилно е било съобразено от АС – Стара Загора, искане за съдебна защита въобще не е било отправено с възражението на ответника по частната жалба, по което е било образувано съдебното производство. В този смисъл като е прекратил съдебното производство по образуваното в първоинстанционния съд дело, съдът е процедирал в съответствие със съдопроизводствените правила, в която част определението не е предмет на инстанционна проверка. При това обаче съдът е следвало да съобрази, че преписката, образувана по възражението срещу АУПДВ, е следвало да се върне на ДФЗ, който е бил негов адресат. С администриране на възражението към съда с придружителното писмо от 19.01.2026 г. изпълнителният директор на ДФЗ е възложил произнасяне по него на съда, без да съобрази, че именно той е адресат на искането за преразглеждане на акта. Въпросът относно компетентността на органа, който следва да се произнесе по предявеното «Възражение», тоест на неговата компетентност, е недопустимо да се отнесе до съда по начина, по който е процедирано в казуса предвид правилата на чл. 31 АПК и липсата въобще на отправено до съда искане за защита, което е било единствено в преценката на подалия възражението. Съдебните производства по чл. 126 АПК започват по искане на заинтересованите страни - принцип на диспозитивното начало в административния процес. Принципно приложимият процесуален ред се определя от съда, само когато и ако е сезиран с допустима жалба. В казуса, видно от подаденото до ДФЗ «Възражение» не е изразена воля от Народно читалище „Войвода Генчо Къргов – 1920 г.“, гр. Гурково за оспорване по съдебен ред или друго искане по чл. 128 АПК от подведомствените на съда. В позитивната правна регламентация няма ред, при който при липса на надлежно сезиране на съд, административен орган да разполага с правомощие директно да препрати жалба на съда. По чл. 126 АПК съдебните производства започват по искане на заинтересовано лице или на прокурора в определените от този кодекс или друг закон случаи, а чл. 128 АПК определя делата, които са подведомствени на административния съд. В този смисъл съдът е следвало да съобрази, че изпълнителният директор на ДФЗ няма правомощие да препраща жалбата до съда, без да е налице изрично искане от ответника по частната жалба за това. Ако изпълнителният директор е преценил, че не е от негова компетентност да се произнесе по предявеното възражение е следвало да процедира по чл. 31, ал. 4 АПК. Предвид изложеното по - горе, определението на АС – Стара Загора в обжалваната част е неправилно и следва да се отмени в тази част. Делото като преписка следва да се изпрати на Държавен фонд «Земеделие». Ето защо, Върховният административен съд, състав на първо отделение