Определение № 259 от 02.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4493/2018 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от П. Х. М., чрез адв. В. Т. от АК – С., срещу въззивно решение № 1682/02.07.2018 г., постановено от Софийски апелативен съд по гр.д. № 5195/2017 г. С определение № 200/13.05.2019 г. съставът на Върховния касационен съд е оставил касационната жалба без движение с указание до касатора П. Х. М. да представи в едноседмичен срок от съобщението доказателства за внесена сума от 1700 лв. по сметка на ВКС – депозит за заплащане възнаграждение на особен представител на ответника по касация и ответник по иска, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК. С влязло в сила определение № 501/2019 г. касационната жалба е върната. Въззивният съд неправилно е връчил препис от касационната жалба на насрещната страна чрез особения му представител, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, преди да определи депозит за заплащане възнаграждение на адвоката на ответника по иска, който е и ответник по касационната жалба и да задължи касатора да внесе сумата по сметка на ВКС. Касационната жалба е изпратена във ВКС без да е внесен депозит за възнаграждение на адвокат Ц.. Тя има право на такова, независимо от резултата по спора, и депозит се внася предварително от ищеца, а с оглед изхода на спора остава за негова сметка или съдът осъжда ответника да му възстанови заплатените пари по чл. 78, ал. 1 ГПК. В случая, адвокат Ц. е изготвила отговор на касационната жалба, в който е изложила подробно съображения относно допускане на касационното производство, още и по основателността на касационната жалба. Независимо от това, че касационното производство е прекратено, на адвоката следва да бъде определено възнаграждение за положения труд в размер на 1700 лв. Поради това, че ищецът – касатор не е внесъл предварително сума, която да послужи за заплащане на адвокатското възнаграждение, а настоящият състав не може да задължи бюджета на администриращия Софийски апелативен съд, горната сума трябва да бъде преведена от бюджета на Върховния касационен съд по посочена от адв. Ц. банкова сметка. Адвокатът, назначен за процесуален представител в хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК изпълнява функция в интерес на правосъдието, назначен е от съда, който определя размера на адвокатския му хонорар, както е разяснено с ТР 6/2012 г. на ОСГТК и постановява заплащането му с всеки акт по чл. 81 ГПК. Адвокатът не се поставя в условие на кредитор на страна по делото – сам, чрез изпълнителен лист, да търси плащане на определения му от съда хонорар. Предвид резултата по спора, поетият разход от бюджета на Върховния касационен съд следва да бъде възстановена от касатора-ищец, на осн. чл. 77 ГПК. МОТИВИРАН от горното, съдът