Определение № 3823 от 01.08.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4764/2023 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Касационното дело е образувано по касационна жалба, подадена от И. К. С., чрез адвокат А. С., срещу въззивно решение № 245/21.06.2023 г., постановено от Плевенския окръжен съд по въззивно гр.д. № 292/2023 г. С влязло в сила определение № 2547/27.05.2024 г., постановено от състава на Върховния касационен съд, касационното производство е прекратено поради недопустимост на касационната жалба, подадена срещу влязъл в сила, неподлежащ на обжалване, въззивен съдебен акт. Със същото определение касаторът е осъден да заплати на насрещната страна Ж. Й. сумата в размер на 1200 лв., сторени разноски, на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК. В срок е постъпила молба от И. К. С., чрез адвокат А. С., за изменение на определението в частта за разноските. Счита, че по делото няма доказателства да е платено адвокатско възнаграждение за касационна инстанция. Представен е документ за заплатени адвокатски услуги само за даване на консултация, т.е., без отношение към делото. Евентуално, ако дадената консултация се приеме, че е по настоящото дело, то следва да бъде намален размерът на признатата за възстановяване сума до минималните, определени в Наредба № 1/09.2004 г. на ВАдвС – 100 лв. за устна консултация, 200 лв. за писмена консултация. Препис от молбата е връчен на насрещната страна, която не е отговорила в указания й законен срок. Съставът на Върховния касационен съд, като съобрази изложеното в молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК и данните по делото, установи следното: Адвокат Д. К. е процесуален представител на Ж. И. още от първа инстанция, като е представял пред районния съд, окръжния съд и ВКС отделни договори за правна защита и съдействие. Въззивното решение, предмет на касационната проверка по това дело е съобщено на страната чрез адвоката на 27.06.23 г., който е и негов съдебен адрес. В производството пред ВКС е представен договор от 06.07.2023 г., сключен между адв. К. и ответника И., с уговорено адвокатско възнаграждение от 1200 лв., с предмет оказване на правна защита и съдействие, изразяващо се в консултации. На същата дата сумата е платена от доверителя, видно от изявлението му по договора, както е дадено и писмено пълномощно за представителство пред Върховен касационен съд по всички образувани от него и срещу него дела. Няма твърдения, нито доказателства страната по същото време – юли 2023 г., да има други висящи дела във ВКС; при служебна проверка това се потвърди и то за период, вкл. до настоящото произнасяне. По настоящото дело адв. К. е изготвил отговор на касационната жалба, в която е взето подробно отношение към поставените от касатора правни въпроси в изложението, а още и по основателността на касационната жалба. Направил е изрично искане за заплащане на сторените в инстанцията съдебноделоводни разноски, вкл. заплатен адвокатски хонорар от 1200 лв., като е представил горните пълномощно и договор за удостоверяване на извършването им. При съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, настоящият състав намира, че уговореното и заплатено възнаграждение от 1200 лв. на 06.07.2023 г. е за правна защита и съдействие по настоящото дело. Размерът на същото, според чл. 78, ал. 5 ГПК, предвид направеното възражение, касационната инстанция следва да прецени дали се явява прекомерно спрямо положената работа. Тази преценка се извършва съобразно фактическата и правна сложност на конкретния казус, тежестта и спецификата на предоставяната процесуална защита и очакваните усилия, труд и време, които адвокатът предстои да положи при осъществяването й. Съдът не е обвързан от минимално определен размер на адвокатския хонорар в нормативен акт, изготвен от съсловна организация на адвокатите, което трябва да се счита за ограничаване на конкуренцията с оглед на целта по см. на чл. 101, § 1 ДФЕС във вр. с чл. 4, § 3 ДЕС, (решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22) и в този смисъл съображенията на молителя са неоснователни, при това те са и отнесени буквално към текстовото съдържание в договора, а не към действително извършената адвокатска услуга за заплатената цена. В случая касаторът е подал недопустима касационна жалба, въпреки че въззивното решение е изключено по закон от касационен контрол. И. С. е отговорна за сторените от противната страна разноски, назависимо, че до същинска проверка по чл. 288 ГПК, евентуално до произнасяне по касационната жалба не се е стигнало. Гражданите и юридическите лица имат право на защита и съдействие от съда, но все пак следва да преценяват дали имат действително нужда точно от предприетата от тях, като носят цялата тежест за разноските при неоснователно претендирани права, съответно неоснователно отричани насрещни права, вкл. недопустимо сезиране на съда. По делото Ж. Й. е организирал защитата си, като е подал в срок отговор и изложил всички възможни възражения – срещу допускане на касационно обжалване и срещу основателността на касационната жалба. Съставът на Върховния касационен съд намира, че заплатеното от него адвокатско възнаграждение не е прекомерно след преценка на изложените по-горе значими обстоятелства, като също отчита наложилата се практика в сходни случаи при пазара на адвокатския труд – напр. и по това дело, сам касаторът е заплатил съизмеримо адвокатско възнаграждение - в размер на 1300 лв. Не без значение е и спецификата на касационното обжалване, което предполага висока правна квалификация на адвокатите, представляващи страните по делото, вкл. натрупан най-малко 5 години юридически стаж, което също трябва да бъде съобразено в хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК. В заключение, молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК се явява неоснователна и следва да се отхвърли. Съдебният акт, относно който е молбата по чл. 248, ал.1 ГПК, подлежи на обжалване, поради което и настоящото определение – също – чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение