Решение № 104 от 10.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2144/2013 г.

Решение № 104 от 10.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2144/2013 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Камелия Ефремова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 66 от 28.12.2012 г. по гр. д. № 3564/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено постановеното от Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-16 състав решение № 1187 от 3.07.2012 г. по т. д. № 635/2011 г. и е уважен предявеният от В. И. Б. от [населено място] иск с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК за прекратяване на дружеството-касатор. В касационната жалба са изложени подробни съображения за неправилност на въззивното решение поради допуснати нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Оплакванията на касатора са във връзка с отказа на въззивния съд да съобрази липсата на безспорност на вземането, за събиране на което е образувано изпълнителното дело, установена от наличието на висящо исково производство по чл. 422, ал. 1 ГПК, както и факта, че принудителното изпълнение е спряно на основание чл. 420, ал. 1 ГПК. С оглед на това, касаторът счита, че в нарушение на процесуалните правила решаващият състав е оставил без уважение молбата му за спиране на производството по предявения иск по чл. 517, ал. 4 ГПК. Несъгласие е изразено и с извода на съда, че представеното доказателство за плащане установява погасяване на първата вноска по договора за покупко-продажба на дружествени дялове от 18.05.2009 г., а не вземането, предмет на изпълнителното дело, което е за втората вноска по този договор. С определение № 51 от 5.02.2014 г. по настоящото дело касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпросите: 1. Следва ли да бъде спряно по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производството по иск с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК за прекратяване на еднолично търговско дружество поради наличието на висящо исково производство по чл. 422 ГПК за установяване съществуването на вземането, за чието събиране е образувано изпълнителното дело, изпълнението по което е насочено върху всички дялове от капитала на това дружество; 2. Спирането на принудителното изпълнение от съда, издал заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, води ли до спиране на производството по чл. 517, ал. 4 ГПК. Ответникът по касация - В. И. Б. от [населено място] - моли за оставяне на касационната жалба без уважение като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 24.04.2013 г. С писмени становища, депозирани в съдебно заседание на 14.05.2014 г. и на 18.06.2014 г., касаторът моли за обезсилване на въззивното решение поради настъпили в хода на настоящото производство обстоятелства, обосноваващи липса на правен интерес от предявения иск, а именно - обезсилване на заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителния лист, въз основа на които е образувано изпълнително дело № 20107830400750 на ЧСИ И. Ч. и прекратяване на същото. Върховен касационен съд - състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: За да отмени първоинстанционното решение и да уважи предявения от В. И. Б. от [населено място] иск по чл. 517, ал. 4 ГПК за прекратяване на [фирма], [населено място], въззивният съд е приел за доказани всички предпоставки за прекратяване на търговското дружество, визирани в тази разпоредба, а именно: налице е висящо изпълнително дело за вземане на ищеца срещу лицето Д. К. Д. за сумата 1000015.88 лв., представляваща втора вноска от уговорената цена по договор за продажба на дружествени дялове от 18.05.2009 г. с падеж 30.04.2010 г.; принудителното изпълнение е насочено срещу всички дялове от капитала на [фирма], собственост на длъжника по изпълнението; взискателят е овластен от съдебния изпълнител да предяви иск за прекратяване на дружеството; вземането не е удовлетворено в предвидения в закона срок - до приключване на първото заседание по делото. По отношение възражението на дружеството, че вземането, за събирането на което е образувано изпълнителното дело, не е безспорно, съдът е счел, че това е факт, ирелевантен за настоящото производство, доколкото разпоредбата на чл. 517, ал. 4 ГПК не е ограничена само до безспорни вземания, поради което е преценил като неоснователно искането за спиране на настоящото производство до приключване на производството по т. д. № 6006/2011 г. на СГС, Търговско отделение VI-17 състав по предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване съществуването на процесното вземане, висящността на което е установена от издаденото по същото дело съдебно удостоверение. Като недоказано решаващият състав е преценил твърдението на дружеството за погасяване на това вземане, приемайки, че представеното преводно нареждане от 29.12.2009 г. се отнася за първата вноска по договора за продажба на дружествени дялове, чийто падеж е именно 29.12.2009 г., а не за втората вноска с падеж 30.04.2010 г., предмет на издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист и съответно на образуваното изпълнително дело. В рамките на правомощията си за служебна преценка на допустимостта на атакуваното решение, очертани от закона и ТРОСГК № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС /т. 10/, което е запазило своето значение и при действието на новата процесуална уредба, създадена с Гражданския процесуален кодекс от 2007 г., настоящият състав, съобразявайки настъпилите в хода на процеса факти, намира, че въззивното решение е недопустимо поради недопустимост на предявения иск. Съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения - решение № 60 от 10.07.2012 г. по т. д. № 134/2012 г. на I т. о. и решение № 146 от 7.11.2013 г. по т. д. № 1041/2012 г. на I т. о., и в постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение № 733 от 11.12.2009 г. по ч. т. д. № 811/2009 г. на ВКС, II т. о., която се споделя и от настоящия състав, абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на конститутивния иск за прекратяване на търговското дружество с ограничена отговорност по реда на чл. 517, ал. 3 ГПК (аналогичен на чл. 398б, ал. 3 ГПК - отм.), е наличието на висящо изпълнително производство, по което ищецът има качеството на взискател, а търговското дружество - на трето задължено лице, осуетило изпълнението върху стойността на припадащата се на длъжника в изпълнителното производство стойност на дружествения му дял, както и наличието на изрично овластяване на взискателя за предявяване на този иск. Както е прието в определение № 733 от 11.12.2009 г. по ч. т. д. № 811/2009 г. на ВКС, II т. о., тези предпоставки следва да са налице и в специалната хипотеза на чл. 517, ал. 4 ГПК на насочено изпълнение върху всички дялове в дружеството (каквато е и настоящата), доколкото в нея не е предвидено изрично отпадане на условието по чл. 517, ал. 3 ГПК за овластяване на взискателя от съдебния изпълнител за предявяване на иска. От посочената задължителна съдебна практика следва категоричният извод, че прекратяването на изпълнителното производство има за последица отпадане качеството на ищеца като взискател и овластяването му за предявяване на иска чл. 517, ал. 3, респ. ал. 4 ГПК, което води съответно до недопустимост на същия и на образуваното въз основа на него съдебно производство. Такъв именно е и настоящият случай. От представеното по делото удостоверение, изх. № 5052 от 9.06.2014 г. г. по изп. д. № 20107830400750 на ЧСИ И. Ч., рег. № 783, с район на действие Софийски градски съд се установява, че след постановяване на въззивното решение изпълнителното производство, по което ищецът В. И. Б. от [населено място] е взискател и е овластен да предяви иск по чл. 517, ал. 4 ГПК за прекратяване на [фирма], [населено място], е прекратено. С прекратяването на изпълнителното дело ищецът вече не е активно легитимиран по предявения конститутивен иск, тъй като е отпаднало качеството му на взискател и изричното му овластяване за предявяване на този иск, т.е. настъпил е факт, обосноваващ отсъствие на една от абсолютните процесуални предпоставки за допустимостта на иска, за наличието на които съдът е длъжен да следи служебно във всяко положение на делото. Оттук и изводът, че така предявеният иск е недопустим, което обуславя съответно недопустимост и на постановеното по него решение. Ето защо, съобразно чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК, същото подлежи на обезсилване, а производството по посочения иск - на прекратяване. Поради недопустимостта на въззивното решение изложените в касационната жалба оплаквания за неговата неправилност, а също и въпросите, по които е допуснато касационното обжалване, не следва да бъдат обсъждани. При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на касатора следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за всички инстанции в размер на сумата 9080 лв., включваща 80 лв. - държавна такса за касационното производство и 9 000 лв. - адвокатско възнаграждение (по 3 000 лв. за всяка инстанция), чието заплащане в брой е удостоверено в представените три договора за правна защита и съдействие № 0064473 от 22.03.2011 г., № 0295462 от 10.12.2012 г. и от 21.01.2013 г. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 4 във връзка с чл. 270, ал. 3 ГПК